Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
— Не аз — каза Роже. — Тя. Каролин.
Всички се обърнаха към Каролин.
— Хванете я! — извика Сонк и доктор Лоренц хвана Каролин през кръста. Тя обаче заби лакът в шията му, обърна се и го блъсна с две ръце през отворения люк. Затихващият му вой бе погълнат от вятъра.
Никой не помръдна. И тогава самата Каролин развали заклинанието — изрита принца в крака и удари с Юмрук Лидия в лицето, за да си разчисти пътя към желязната стълба, която водеше до кабината за управлението, хукна нагоре и след миг оттам долетя оглушителен писък и по стълбата се търкулна тялото на един от моряците на доктор Лоренц. От дълбоката прободна рана на гърба му пръскаше кръв.
Госпожица Темпъл пълзешком се отдалечи от окървавения мъж и отворения капак. Около нея избухна хаос. Графинята стана и тръгна след Каролин, като повдигна роклята си с една ръка, за да прекрачи моряка; в другата стискаше шипа си. Свенсон и Чан се хвърлиха върху Сонк. Графът се огледа колебливо, а после отвори шкафа до главата си — беше пълен с лъскави сатъри. Докато Чан се бореше със Сонк за сабята, Свенсон го стисна за червените къдрици, вдигна главата му от пода — Сонк ръмжеше, — а после я удари в него с всичка сила. Сонк отпусна хватката си около сабята и Свенсон отново фрасна главата му в дъските. Графът грабна един сатър — в огромната му ръка той изглеждаше просто като голям кухненски нож. Госпожица Темпъл изпищя:
— Докторе! Внимавай!
Свенсон се отдръпна, а Чан успя да докопа сабята и я насочи срещу графа. Госпожица Темръл не виждаше лицето на графа, но се съмняваше, че алхимичните му знания включват фехтовката — не и срещу свиреп противник като Чан, макар той едва да се държеше на краката си.
Но викът й имаше и друг ефект — напомни на принца и Лидия за присъствието й. Карл-Хорст я изгледа злобно, но за свой още по-голям ужас тя видя, че Лидия заобикаля отворения капак и отива при вързаната за стената Елоиз и започва да развързва въжетата.
Прекалено много неща се случваха едновременно. Чан кашляше ужасно, тя не виждаше нито него, нито Свенсон зад широкия гръб на графа и огромното му палто. Лидия развърза първия възел и се зае със следващия. Принцът се приближаваше към нея, като злобно свиваше и отпускаше юмруци. И я оглеждаше похотливо. И може би тъкмо това увеличи куража й, защото вече бе разбрала какво трябва да направи.
Предприе заблуждаваща маневра към стълбите, а после хукна в обратна посока, прескочи капака и се мушна покрай Лидия, с което я принуди да остави въжетата. Смени посоката още веднъж, прескочи краката на Елоиз, изплъзна се на косъм от размаханите ръце на принца — и се хвърли върху графа. Той замахна и я запрати с мощната си ръка на едно от канапетата. Тя падна като жаба някъде по средата между графа и Чан, но в ръцете си — беше я измъкнала от джоба, където графът я бе прибрал преди толкова много часове в хотел „Сен Роял“ — стискаше зелената си чантичка. Бръкна в нея и без да си прави труда да вади револвера, стреля през плата. Куршумът пръсна стъклото на шкафа до главата на графа. Той се обърна и тя стреля отново; куршумът потъна в палтото му като камък във вода. Стреля трети път. Графът се закашля, все едно се е задавил, залитна и си удари челото в ръба на шкафа. Надигна се и я погледна, над окото му се стичаше кръв. Краката му се подкосиха и той падна като отрязано дърво.
Сонк се опитваше да се измъкне пълзешком. Чан коленичи и жестоко го удари с дръжката на сабята по челюстта, повали го като добиче за клане. През отворената врата госпожица Темпъл видя, че принцът и Лидия я гледат с ужас, но това бе ужас, смесен с неподчинение, защото помежду си държаха развързаната Елоиз над отворения люк.
Госпожица Темпъл извади револвера от чантата, придърпа каквото бе останало от фустите й над копринените си гащички и стана. Чан и Свенсон тръгнаха покрай нея към вратата — Чан беше със сабята на Сонк, а Свенсон се бе въоръжил с един сатър от шкафа. Тя застана между тях, като подръпна фустите си за последен път. Принцът и Лидия не бяха помръднали, вцепенени от внезапната участ, сполетяла графа и Сонк, и от ужасяващите крясъци, които се носеха откъм кабината за управление.
— Не се бой, Елоиз — викна госпожица Темпъл. — Ей сега ще те освободим.
Очите на Елоиз бяха вперени в бездната под дирижабъла. Лидия я държеше за косата, а на стъпка по-назад принцът я бе хванал за краката. Китките и глезените й бяха вързани и тя не можеше да им попречи да я пуснат през люка.