Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Графинята се намести на канапето и погледна свирепо Роже — долната му устна лекичко потрепваше от безполезните му усилия да мълчи.
— Кажи ни, Роже — каза графинята. — Кажи ни веднага.
Госпожица Темпъл наблюдаваше лицето на бившия си любим. Сякаш гледаше кукла — забележително правдоподобна, но и явно болезнено фалшива. Не беше пасивното му състояние, нито тонът му, нито мътният му поглед, защото те се обясняваха от странните обстоятелства — щеше да е същото, ако викаше и скърцаше със зъби. Беше единствено съдържанието на думите му и това бе още по-странно, защото тя винаги бе обръщала внимание на начина, по който той говореше — как я хващаше за ръка или се навеждаше над масата, докато говореха — или дори на вълнението, което тези думи (каквито и да бяха) разпалваха в собственото й тяло. Но сега това, което казваше, показваше ясно до каква степен животът на Роже вече няма нищо общо с нейния. По време на годежа им тя бе смятала — независимо къде ги водеха дискретните им срещи, — че остават символично свързани, но сега, неизбежно като изгряващата зора навън, тя виждаше, че целостта им — идея отвъд фактите, глупава и обречена — живее единствено в спомените й. Тя вече наистина не знаеше коя е и никога нямаше да узнае отново. А нима някога бе знаела? Това бе въпрос, на който не можеше да отговори. Тъгата, която изпитваше, вече не беше по него — защото той беше глупак — нито заради самата нея, защото тя се бе отървала от глупак. Но някак, докато слушаше Роже да говори в ледения въздух, в стегнатото си сърце госпожица Темпъл скърбеше за света или за поне толкова от него, колкото се побираше в упоритите й гърди. За първи път видя, че той наистина е създаден от прах… от невидими дворци, които без грижата й, грижа, която не би могла да продължи дълго, щяха да изчезнат.
— В нощта, преди да се подложа на Процеса — започна Роже, — се запознах с една жена в хотел „Сен Роял“, жена, чиято страст съвпадна с моята в изящен съюз. Всъщност аз изобщо не бях решил да се подложа на Процеса и все още обмислях дали да не разкрия всичко пред властите. Но после я срещнах… и двамата бяхме с маски, не знаех името й, но тя се колебаеше на същата повратна точка в живота си като мен. Докато се мъчех да избера между сигурното издигане, което щеше да ми донесе предателството спрямо заместник–министъра, и истинския риск да го последвам, видях как тя е отдала целия си живот на този нов шанс — че се е отказала от всичко преди това, от всяка привързаност и от всяка надежда. И въпреки че знаех, че ако се предам на Процеса, ще предам предишните си желания за любов и брак, тази жена някак си за една нощ ме развълнува до дъното на душата ми — тъга и също толкова нежна грижа за единствения ни изгубен миг заедно. Но на следващия ден бях променен и всички мисли за любов, които бях таил, също се бяха променили, бяха целенасочени и по-обмислени, в служба на… по-големи цели, които не можеха да включват нея… и все пак три дни по-късно я срещнах отново — пак с маска и облечена в робите на инициирана чрез Процеса… Познах я по аромата й… по косата и — бях пратен да я заведа в театъра, където тя щеше да претърпи собствената си необратима промяна. Заварих я с още една жена и с един мъж, който знаех, че е предател. Вместо да ги взема, аз пратих приятелката й напред, отпратих мъжа и й се разкрих — защото вярвах, че темпераментите ни са такива, че едно съглашение би могло да оцелее, незабелязано от никого, че можем да се съюзим… да споделяме информация за вас, графиньо, за министър Крабе, за господин Сонк, за графа, за лорд Робърт — за да служим както на целите, на които се бяхме обрекли, така и на споделената си амбиция. И наистина сключихме съюз, вкоренен не в нещо, което може Да се нарече любов, а в практична изгода. И заедно служихме на всички вас, нашите господари, и търпеливо гледахме как един след друг тези над нас бяха поробвани или убивани, докато се издигахме до самия праг на властта, за да наследим всичко, когато всички вие се обърнете един срещу друг, както правите дори в този миг. Защото ние сме лишени от вашата алчност, от вашата похот, от апетитите ви, а стояхме безмълвно до всеки план, всяка тайна, защото Процесът ни направи по-силни, отколкото предполагате. Видяхме всичко това заедно, сън, който и двамата смятахме, че повече няма да сънуваме. Чак по-късно разбрах, че мъжът изобщо не си беше тръгнал, както си мислех. Беше ни видял заедно… беше подслушал всичко… и искаше заплащане — от всякакъв вид. Това беше невъзможно.
— Ти си го убил? — прошепна Сонк. — Ти?!