Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Перикъл е загубил, с нежен трепет
открехват своите ресни от злато;
как двата й блестящи диаманта
проблясват вече, да, и удвояват
цената на вселената!… Живей
и разплачи ни с разказа за свойте
премеждия, създание вълшебно,
единствено в света!
Таиса се раздвижва.
ТАИСА
Диано скъпа,
къде съм аз? Къде е моят цар?
Кои са тези хора?
ВТОРИ ГРАЖДАНИН
Чудеса!
ПЪРВИ ГРАЖДАНИН
Невероятно!
ЦЕРИМОН
Тишина, съседи!
И помогнете да я отнесем
внимателно във по-спокойна стая!
Завивки донесете! По-полека!
Един възврат ще бъде съдбоносен.
Вървете! Ескулап30 да бъде с нас!
Излизат, изнасяйки Таиса.
Трета сцена
Тарс.
Влизат Перикъл, Клеон, Диониза и Лихорида, носещи малката Марина.
ПЕРИКЪЛ
Дълбокоуважаеми Клеоне,
настана крайно време да отплавам —
едногодишният ми срок изтече
и Тир ме чака във покой напрегнат.
На тебе и на твоята съпруга
благодаря от все сърце за всичко.
Останалото нека да извършат
безсмъртните!
КЛЕОН
Стрелите на Фортуна,
макар на теб да носят смърт направо,
отскачат и към нас и ни раняват
болезнено!
ДИОНИЗА
О, клетата царица!
Защо не бе угодно на Съдбата
да дойдеш с нея тук, та да възрадваш
очите ни с лика й.
ПЕРИКЪЛ
Ний сме длъжни
да се мирим с небесните повели.
Дори да можех да рева наравно
с морето, във което тя почива,
пак краят би бил същият. Туй малко
отроче сладко, своята Марина —
от мен така наречена, защото
роди се във морето, — поверявам
на вашата грижовност със молба
да я отгледате като принцеса,
та род и възпитание да бъдат
в съзвучие у нея!
КЛЕОН
Господарю,
не бой се за детето си! Тоз, който
страната ми нахрани със пшеница
от свойте припаси, така че всички
се молят днес за неговото здраве,
ще бъде помнен с обич във лицето
на свойта дъщеря; и проявя ли
най-малката немара спрямо нея,
народът сам веднага ще ме върне
към моя дълг. Но ако аз оставя
дотам да стигне, че да ми го спомнят,
небето да мъсти на мен и мойте
до края на рода ми!
ПЕРИКЪЛ
Аз ти вярвам!
При твойта чест и доброта излишни
са клетвите. Но клетва аз ще дам
пред светлата Диана, че тез косми
аз няма да ги стрижа, докато
не се омъжи тя, макар че, зная,
ще бъда странен с тях!… И тъй, простете
Хазайко на тоз дом, ощастливи ме,
отглеждайки грижливо туй детенце!
ДИОНИЗА
Аз имам също дъщеря, царю,
но по-любима тя не ще ми бъде
от твоята!
ПЕРИКЪЛ
Молба и благодарност!
КЛЕОН
Ще те изпратим до брега, царю,
и там със болка ще те поверим
на спящия Нептун и на добрите
небесни ветрове.
ПЕРИКЪЛ
Приемам с радост!
Да тръгваме, госпожо! Сбогом, дъще!
Не, Лихоридо, без сълзи! Не бива!
Наглеждай туй парченце плът, което
след време ще ти бъде господарка!…
Да тръгваме!
Излизат.
Четвърта сцена
Ефес.
Влизат Церимон и Таиса.
ЦЕРИМОН
Царице, във ковчега ти лежеше —
сред накити, които са на твое
разположение — това писмо.
Познат ли ти е почеркът му?
ТАИСА
Да.
На моя господар е. Помня ясно,
30
Ескулап (мит.) — бог на медицината в древния Рим.