Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
Пищи нещастната царица
и ето, от тревоги силни
я хващат болките родилни.
Онуй, което след това е,
пред вас само ще се играе;
достатъчно е всеки само
да види тук море голямо
и взел за палуба таз сцена,
сред разярената вселена
ще чуй Перикъл как зове
море, небе и богове.
Излиза.
Първа сцена
Палуба на кораб.
Влиза Перикъл.
ПЕРИКЪЛ
О, боже на безкрайните пространства,
смири вълните си, които блъскат
небе и ад! Ти също, властелине
на вихрите, във бронзови вериги
ги окови, тъй както си ги пуснал
от пещерите им! Ти, гръмовержце,
стрелите свои серни угаси
и страшния им гръм стори да стихне!…
О, Лихоридо! Как е? Какво прави
царицата?… Какво? Нима желаеш
да се избълваш целия върху ни,
ти, смерч гигантски? Боцманската свирка
е шепот във ухото на Смъртта,
нечут от никого!… Хей, Лихоридо!…
Луцино, покровителко на всички,
които викат нощем, опази
с благословията си тази наша
танцуваща черупка, помогни
на моята жена в родилни схватки!…
Хей, Лихоридо!
Влиза Лихорида, носеща пеленаче.
ЛИХОРИДА
Дръж нещо твърде младо за туй място,
което, с ум да беше, би умряло,
тъй както ще умра и аз навярно!
Вземи в ръце, царю, тоз къс от свойта
издъхнала царица!
ПЕРИКЪЛ
Как? Какво?
О, Лихоридо!
ЛИХОРИДА
Твърд бъди, царю!
Недей усилва бурята с въздишки!
От твоята царица ти остана
туй само живо — тази женска рожба.
Заради нея мъж бъди, царю,
не падай духом!
ПЕРИКЪЛ
Висши богове,
защо ни одарявате, а после,
когато дарът ни е станал скъп,
обратно си го взимате? Тук долу
дареното дарено е — от вас
по-честни сме ний, смъртните!
ЛИХОРИДА
Царю,
зарад това вързопче овладей се!
ПЕРИКЪЛ
Дано живот да имаш тих и мирен —
защото друг живот не е започвал
с тъй бурно раждане! И във удобства —
защото никога отроче царско
не е било посрещано тъй грубо
на тоя свят! И в щастие — защото
земя и въздух, огън и вода
със пъклени литаври ти вещаят
злочестини! При тръгването още
над теб се струпа загуба, която
най-щедрата печалба по-нататък
не ще ти възмезди! Дано небето
с добро око погледне те!
Влизат двама Моряци.
ПЪРВИ МОРЯК
Небето да те пази, царю! Как е духът ти?
ПЕРИКЪЛ
Достатъчен. Стихията ми стори
най-лошото, което би могла.
Все пак желая бурята да стихне
зарад това неопитно и крехко
мореплавателче!
ПЪРВИ МОРЯК
Отдай хлабина под вятъра!… Не щеш да спреш, а? Духай тогава, додето ти се пръснат меховете!
ВТОРИ МОРЯК
Само на открито да сме, па ако ще вълните да стигат до луната, пет пари не давам!
ПЪРВИ МОРЯК
Господарю, трябва да дадем покойницата на морето. Виж го как беснее! Тоя вятър няма да стихне, додето тя е на кораба.
ПЕРИКЪЛ
Това е суеверие!
ПЪРВИ МОРЯК
Прощавай, господарю, но ние имаме опит и държим на обичаите си. Така че дай ни тялото й — трябва да го хвърлим зад борда веднага!
ПЕРИКЪЛ
По вашему да бъде! О, нещастна,
о, бедна ми царице!
ЛИХОРИДА
Тя е там.
ПЕРИКЪЛ
Съпруго скъпа, имала си ти
ужасно раждане! Във студ и мрак,
забравена от цялата вселена!
И нямам време след обряд прощален
да те положа в осветена пръст,
а трябва във сандък, скован набързо,
в морето да те хвърля, гдето вместо