Том 8 (Романси и сонети)

и родна дъщеря любима,

която вече е узряла

за булчина премяна бяла.

Тя Филотена се нарича

и вечно двойката девича

е заедно, ала когато

Марина нишките от злато

тъче със млечните си пръсти,

или в шевиците си гъсти

батистата така ранява,

че тя от рани оздравява,

или когато с песента си

тя славеите тъжногласи

да млъкнат кара в тъмнината,

или загледана в луната,

излива жалбата си чиста

в слова-мъниста върху листа,

то в тез изкуства Филотена

е толкоз явно затъмнена,

като че ли по прелест, нежност,

изящество и белоснежност

във спор е врана чернопера

със гълъбица на Венера.

Видяла как са се събрали

в Марина всичките похвали,

жената на Клеон, от злоба,

решава да я прати в гроба,

та в Тарс красавица да няма

от дъщеря й по-голяма.

И ето че, като че ли да

я подпомогне, Лихорида

в туй точно време дух предава

и питомката й остава

във ноктите на Диониза.

И повестта ни с туй навлиза

във най-ужасното си място.

Внимание! Сега пред вас то

на сцената ще се развие.

Но първо помогнете вие

на куция ми стих да вземе

на гръб крилатото ни Време

и отнесе го там, където

змията Диониза, ето,

говори тайно със един

злодей, наречен Леонин!