Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Политические детективы » Призрачна музика
Призрачна музика - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Призрачна музика

Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:

Александра Маринина е безспорната руска кримикралица. Авторка е на 33 романа, преведени на 26 езика. Книгите на Маринина са продадени в 35 милиона тираж в цял свят, което я превръща в най-четения и обичан съвременен руски автор. По романите й са заснети няколко телевизионни сериала, спечелили огромна популярност. В колата си е взривена Елена Дударева — собственичка на преуспяваща туристическа агенция. Следователите по случая не могат да установят причините за убийството. В хода на разследването те стигат до почти слепия младеж Артьом, който е разговарял с убиеца и въпреки че не може да опише външността му, е запомнил гласа му и музиката, която е слушал. Анастасия Каменская е изправена пред моралната дилема дали да въвлече младия мъж в разрешаването на случая, защото може да изложи живота му на опасност. Търсейки поръчителя на убийството, тя попада в омагьосания кръг от семейни изневери и болезнена ревност, търговия с наркотици и пиратски записи. За да стигне до убиеца, се изисква да надмогне логичните на пръв поглед обяснения. КЪМ БЪЛГАРСКИТЕ ЧИТАТЕЛИ Много ми е приятно, че книгите ми се превеждат в България и моите любими герои вече ще говорят и на български език. Искрено се надявам, че за вас ще бъде интересно да прочетете не само как и защо се извършват престъпления в Русия, но и за това как живеят сега хората в нашата страна, за какво мислят, мечтаят, на какво се надяват и от какво се страхуват. Моите романи са за любовта, за ревността, за омразата, за отмъщението, за дружбата и предателството, за честта и безчестието, т.е. за това, което е близко и разбираемо за всеки човек, независимо в коя страна живее и на какъв език говори. Надявам се, че прочитът на моите книги ще ви достави поне малко удоволствие. И предварително ви благодаря, че ще ги прочетете. Желая ви успехи, щастие и благополучие! С уважение и любов: Александра Маринина
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 116
Перейти на страницу:

Какво пък, ясно е, че професионалистите, които бяха напуснали армията или милицията и искаха да си намерят работа в бизнес структурите, бяха далеч повече, отколкото младите привлекателни дами с дълги крака, които знаеха пет чужди езика и работеха на компютър.

Към осем часа вечерта, когато последното набелязано от Настя ведомство затвори врати, тя бе напълно изтощена. Отеклите й от жегата крака сякаш завинаги се бяха сраснали със сандалите, а коприненото сако според нея тежеше не по-малко от петдесет килограма и притискаше раменете й с цялата си огромна тежест.

Когато прекрачи прага на апартамента си, тя захвърли на пода найлоновата чанта, в която цял ден мъкна дънките, тениската и маратонките си, дотътри се до кухнята и се стовари на стола, безсилна дори да помръдне.

— Какво означава това? — попита я стъписано Алексей, когато се показа от стаята. — На какво приличаш?

Той дори свали очилата си, за да огледа по-добре жена си. Чистяков беше далекоглед и си слагаше очила, когато четеше или работеше на компютъра.

— Че на какво приличам? Според мен изглеждам добре.

— Много добре, страшно добре. — Той я огледа замислено от главата до петите. — Само че… доколкото си спомням, сутринта изглеждаше малко по-различно. Или се лъжа?

— Не, слънчице, ти никога не се лъжеш, ти винаги си прав до такава степен, че понякога ми става гадно.

— Ясно. — Той се усмихна и седна край масата. — И на кого са тези парцалки? Със сигурност не са твои.

— На Даша са. Нямах време да се прибирам вкъщи и да се преобличам, та затова се отбих при нея, беше ми по-наблизо.

— И защо е този маскарад?

— Търся си работа. Льоша, гладна съм. И искам да си събуя сандалите. Ще ми помогнеш ли?

— Разбира се, че ще ти помогна, бедничката ми любима.

Той се наведе, за да разкопчае каишките, и притеснено възкликна:

— Краката ти са протрити до кръв. Не усещаш ли?

— Усещам, че ме боли. Както и да е, да вървят по дяволите. Утре ще си обуя нещо по-удобно.

— Ама и утре ли ще си търсиш работа?

— Боя се, че и вдругиден ще търся. А ако не извадя късмет, може да си търся и в понеделник. И утре с теб сме на сватбата на нашия приятел Селуянов. Нали не си забравил?

— Забравих — призна си честно Чистяков. — А имаме ли подарък?

— Нямаме. Но утре разполагаме с половин ден и можем да купим.

— Ами да, предполагам, че ще го купя аз, защото ти ще ходиш да си търсиш работа.

— Льошенка — простена Настя, — аз съм нещастна, уморена, гладна и с разкървавени крака. Защо не ме съжалиш?

Естествено Алексей я съжали, както винаги. Отдели внимателно сандалите от кожата на краката й, намаза протритите места с мехлем, помогна на Настя да се преоблече, без да става от стола, и приготви вечеря. След като нахрани жена си, огледа отново внимателно краката й и завъртя глава.

— Мисля, че утре няма да можеш да вървиш дълго, това няма да зарасне до сутринта.

— Нямам избор — отвърна равнодушно Настя, — въпреки всичко ще трябва да го направя.

— Защо не вземеш колата? — предложи й той. — Утре движението ще бъде по-спокойно. Всички ще хукнат за вилите още от сутринта и след единайсет улиците ще опустеят.

— Не искам — махна вяло с ръка тя, — ще се придвижа все някак с метрото.

— Няма да стане все някак, ще вземеш колата — каза строго Алексей. — Иначе вдругиден няма да можеш да ходиш дори с пантофи.

Настя осъзнаваше, че Чистяков, както винаги, е прав. И фактът, че тя ужасно мразеше да кара кола, изобщо не намаляваше правотата му.

* * *

Най-сетне Олга Ермилова успя да намери адвокат. Естествено не точно такъв, какъвто й трябваше, но поне беше човек, който можеше да й помогне, като й даде съвет. Неин колега от службата й даде телефонния номер на адвоката, като й обясни, че той общо взето е специалист по дела с непълнолетни, но тъй като от дълги години работи в адвокатурата, може да я посъветва към кого е най-добре да се обърне.

Адвокатът се оказа представителен възрастен мъж с добри маниери и приятен глас, който се съгласи да приеме Олга и да й даде консултация.

— От какво имате нужда — от добър специалист или от оправен човек? — попита я без заобикалки.

Олга мълчеше покрусено, тъй като не можеше да се застави да изрече на глас онова, за което непрекъснато мислеше. И дори се опитваше да пропъди тези мисли от ума си, ала те непрекъснато я връхлитаха.

— Ясно — усмихна се старият адвокат. — Не сте убедена в невинността на вашия приятел, така ли?

Тя лекичко кимна.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 116
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)