Призрачна музика

— Не. — Тя не се сдържа и в отговор също му се усмихна.

— Влезте, моля. Ако не се лъжа, вие сте Олга Василевна, нали?

— Не се лъжете. А вие сте Анатолий Леонидович?

— Точно така. Седнете и ми разкажете какво ви се е случило.

Олга много се вълнуваше, но с всички сили се стараеше разказът й да звучи свързано и разбираемо. Анатолий я слушаше, както й се стори, разсеяно, гледаше някъде встрани и не си записваше нищо. Адвокатът вече не й харесваше. Струваше й се, че е човек, на когото не може да се разчита, с твърде малко опит, прекалено млад и лекомислен, но пък, от друга страна, й го бе препоръчал много авторитетен човек…

— Разбрах ви — прекъсна я Анатолий насред думата. — Може да не продължавате. Засега. Кажете ми, моля ви, само че честно — вашият Дударев убиец ли е? Той ли е убил жена си?

Олга мълчеше. В този момент Анатолий я гледаше съсредоточено, без да сваля очи от нея. Тя осъзна, че независимо от желанието й, се налага да отговори.

— Не знам — отрони мъчително Олга. — Той казва, че не я е убил.

— А вие вярвате ли му?

— Не зная. Понякога ми се струва, че му вярвам, а понякога — не. Но трябва да му помогна, разбирате ли? Трябва да направя всичко възможно, за да не го тикнат в затвора.

— А какво ще стане, ако все пак го тикнат в затвора? Няма да преживеете раздялата си с него, така ли? — попита Анатолий.

— Ще я преживея. Но той не бива да влиза в затвора. Той разчита на мен и аз не мога да го подведа. Освен мен, в Москва няма друг близък човек, на когото може да разчита.

— Знаете ли — усмихна се отново адвокатът, но този път усмивката му изобщо не беше момчешка, а някак много сериозна, — аз съм твърдо убеден, че женската интуиция е най-добрият източник на информация. Ако вие се съмнявате в невинността на вашия възлюбен, най-вероятно той наистина е престъпник. Съмненията не се промъкват в една влюбена душа по незначителни поводи, а само когато има сериозни основания за това. Така че нека изходим от предположението, че вашият Дударев има защо да влезе в затвора, а нашата задача с вас е да не го допуснем. Ще стане лесно, ако ми помогнете.

— Как? — потрепна Олга.

Тя изобщо не очакваше такъв отговор и бе готова да чуе колко трудна и почти невъзможна ще бъде защитата на Георгий.

— Има два пътя, Олга Василевна. И с вас ще вървим по двата едновременно. Какъв е основният аргумент на следствието? Мотивът. Дударев е имал мотив за убийството на жена си. Тя е имала сериозна връзка и се е канела да разтрогне брака си с него, като остави вашия приятел с празни ръце, тъй като цялата недвижима собственост принадлежи на нея, а той дори няма собствено жилище в Москва. В тази логическа конструкция има две звена. Първото е въпросът за собствеността и ние изобщо не можем да го оспорим, тъй като тя е оформена официално. Второто звено — съществуването на любовника на покойната съпруга и намеренията й да се разведе и да сключи нов брак — може да се подложи на съмнение. Това няма как да бъде регистрирано официално в никакъв вид, то съществува само на думи, тоест в показанията на свидетелите. А такива неща винаги могат да се опровергаят. Ако ние с вас успеем да направим това, ще се окаже, че нищо не е застрашавало брака им. И така ще изчезне мотивът за убийството. Ето това е единият път, по който ние ще тръгнем. Съгласна ли сте?