Призрачна музика
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #20
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0612-3
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Призрачна музика». Краткое содержание книги:
— И аз, разбира се, къде ще се дяна. Тъй че не трябва да задаваш този въпрос на мен, а на нашия общ началник Коротков. Попитай го дали в неговия отдел има двама оперативни работници, които могат да бъдат откъснати от всички задачи и утре да бъдат изпратени на гробището и в ресторанта.
— Пълна фантасмагория — подсмихна се Юра. — Откъде ще ги взема? Нашият подполковник Ася е права, изходът съществува само теоретично. Но от опит мога да кажа, че ако погребението започва в единайсет часа и е без панихида, към един часа ритуалът обикновено приключва, след което всички дружно тръгват към мястото, където е поменът, и това продължава най-късно докъм седем вечерта. Това е максимумът. Тъй че ти, Николаша, към три часа със сигурност ще успееш да минеш под венчило, а аз ще дойда на празничната трапеза не по-късно от осем.
— Но ти си ми свидетел! — възкликна отчаяно Селуянов. — Момчета, направо не знам… Вие сте садисти! След толкова години мъки човек най-сетне се жени, а вие искате да развалите всичко.
— Коля, хайде аз да ти стана свидетел — предложи Настя. — Какво значение има?
— Това не е прилично! Какво говориш? Свидетелят на булката е жена, а на младоженеца — мъж.
— Кой е казал, че е така? — осведоми се тя. — Къде пише, че е така?
— Така е прието — обяви безапелационно Коля. — Всички правят така.
— А пък ти ще направиш другояче. По този въпрос няма никакви правила.
— Валя ще се разстрои — махна той печално с ръка. — Тя обича всичко да е по правилата.
— Коля, не се самозалъгвай — каза Коротков, — твоята Валентина също работи в милицията и разбира нашите трудности както никой друг. В края на краищата млада жена, която се е научила да кара кола, преди да се научи да ходи и да говори, и която препуска с нея също като някой заклет състезател, също не е по правилата. Между другото, приятелю, защо Валя не отиде да работи в пътната милиция? Нищо няма да й коства да догони някой нарушител и да го задържи. А пък тя кисне в паспортната служба.
— Само това липсваше! — отвърна възмутено Селуянов. — Как ли пък няма да я пусна в пътната милиция. Нека си седи в паспортната служба, така се чувствам по-спокоен, иначе ще умра от притеснение дали няма да й се случи нещо. Добре, гадняри, притиснахте ме до стената. Но ако погребението не свърши до два часа, аз ще изчезна оттам, защото трябва да се преоблека преди подписването.
— Ще свърши, не се притеснявай — успокои го Коротков.
Настя Каменская взе списъка с фирми и ведомства, които пуснатият от ареста Георгий Дударев бе посетил, и си състави график, по който да обиколи тези места. Първо се обади навсякъде по телефона и разбра кои работят в събота и неделя, кои — само в събота, и кои от фирмите са отворени само през делничните дни. Затворени през почивните дни се оказаха държавните структури и се налагаше да се справи с тях още днес, в петък. Когато погледна часовника си, разбра, че няма никакъв смисъл да се прибира вкъщи, за да се гримира и да се преоблече, защото щеше да изгуби много време и нямаше да успее да свърши почти нищо. Но също така бе глупаво да се появява във ведомствата във вида, в който бе свикнала да ходи на работа. Имиджът й не го позволяваше. Тя погледна още веднъж адресите, където трябваше да отиде днес, и реши, че ще е най-целесъобразно да се възползва от помощта на Даша. Ако отидеше при нея да се преоблече и да се гримира, можеше да спести най-малко един час, а това никак не беше малко.
— Ще намериш ли с какво да ме облечеш? — попита Настя жената на брат си по телефона.
— Зависи за какво?
Даша бе изключително прецизно същество и се отнасяше към всичко, свързано с дрехите и външния вид, повече от сериозно. По образование беше стилист, прекрасно се ориентираше в проблемите на модата, грима и етикета, а освен това, преди да се омъжи, бе работила като продавачка на дамско облекло в скъп бутик.
— Трябва да изглеждам като жена, която иска да си намери работа като секретар-консултант и се стреми да изглежда по съответния начин.
— А сега с какво си облечена?
— Както винаги — с дънки, фланелка и маратонки.
— Какви са дънките ти?
— „Грекоф“.
— Черни ли са?
— Не, сини.
— Няма да стане — заяви решително Даша. — Попитах, защото си мислех, че си облечена с нещо прилично и просто трябва да добавим някакъв аксесоар. Но в този случай няма какво да се добави, трябва да те преоблечем изцяло. След колко време ще дойдеш?
— След четирийсет — четирийсет и пет минути.
— Чакам те — отвърна кратко и делово тя.
След четирийсет и пет минути Настя стоеше пред широкото съпружеско легло в апартамента на доведения си брат. Върху леглото грижливо бяха наредени деколтирани блузки, леки сака и тесни поли. Даша хвърчеше като навита с пружина из огромното жилище и хвърляше по едно око на яденето, което приготвяше за обяд. В същото време наглеждаше тригодишния си син Саша, който по енергичност и любознателност превъзхождаше и двамата си родители, взети заедно, а освен това следеше и Настя, която според нея „задължително ще облече нещо неподходящо, ако не я контролираш“.