Спящата кукла [bg]

Достигна до заключението, че предвид дългогодишната му кариера на затворнически надзирател и лекотата, с която се опита да пренасочи разговора и да я отклони от истината, Уотърс спада към друга категория. Той беше „актьор“, човек, за когото е важно да държи всичко под контрол. Такива хора не лъжат често, а само ако се налага, не са толкова умели като манипулаторите, но все пак са способни лъжци.

Данс свали очилата си — с изискани тъмночервени рамки — и като се престори, че ги чисти, ги остави настрани и ги смени с втория си чифт — с по-тесни стъкла и черни стоманени рамки, „хищническите очила“, с които разпитваше Пел. Стана, заобиколи бюрото и седна на стола до Уотърс.

Специалистите по разпити наричат пространството около един човек „проксемична зона“, която се колебае в границите от „интимна“ (от петнайсет до петдесет сантиметра) до „публична“ (три метра и повече). Когато провеждаше разпити, Данс предпочиташе да се настани в „личната“ проксемична зона, на около метър от събеседника си.

Уотърс се изненада от този неочакван ход, но нищо не каза. Тя — също.

— Добре, Тони, Искам само още веднъж да уточним някои неща.

— Да, разбира се.

Той преметна единия си крак върху другия — жест, който би трябвало да изглежда небрежен, но всъщност бе агресивна защита.

Данс се върна на темата, за която знаеше, че е източник на значителен стрес у Уотърс:

— Разкажете ми пак за компютрите в „Капитола“.

— Компютрите ли?

Отговарянето с контравъпрос е класически признак за лъжа — заподозреният се опитва да печели време, за да обмисли какво цели разпитващият и как да му отговори.

— Да, какви са?

— Ами, не разбирам много от компютри. — Уотърс затропа с крак. — „Дел“, струва ми се.

— Лаптопи или обикновени?

— Имаме и от двата вида. Главно десктопи. Е, не са, да кажем, стотици… — Усмихна се съзаклятнически. — Нали знаете, икономии, едно-друго…

Разказа за последното орязване на бюджета за Управлението на затворите, което заинтересува Данс само защото бе несполучлив опит да отвлече вниманието й.

Тя се върна на темата:

— Сега за достъпа до компютрите в „Капитола“. Искам пак да ми разкажете.

— Както казах, затворниците нямат право да ги използват.

На практика това твърдение беше вярно. Той обаче не каза, че не ги използват. Ако някой иска да скрие нещо, освен чисти лъжи често използва заобиколни отговори.

— Може ли някой от тях да получи достъп до компютър?