Спящата кукла [bg]

— Всъщност нищо страшно не е станало.

— Разкажете ми.

— Взех решение.

— Сложна професия сте си избрали. Всеки ден трябва да вземате трудни решения.

— И още как. Всеки час дори.

— Е, какво решение взехте?

— Ами, вижте, Даниел беше различен.

Данс забеляза, че Уотърс използва малкото име на затворника. Пел го беше заблудил, че са приятели, за да може да го използва.

— В какъв смисъл различен?

— Той има такава… как да кажа?… власт над хората. Белите, черните, латиносите… Отива където си поиска и никой не го пипа. Не бях виждал такъв като него. Хората правят каквото поиска от тях. Казват му онова, от което се интересува.

— Давал ви е информация, така ли?

— Полезна информация. Неща, които иначе никой няма да разбере. Например един надзирател продавал амфетамин. Един затворник умря от свръхдоза. Нямаше как да разберем откъде е дошъл наркотикът. Пел обаче ми каза.

— С това сигурно е спасил живота на много хора.

— О, да, госпожо. Или пък, да кажем, ако някой е решил да наръга някого. Да го изкорми с импровизиран нож или нещо такова. Даниел веднага ми казваше.

Данс сви рамене:

— И вие му отпуснахте края. Пуснахте го в административните помещения.

— Да. В една стаята има телевизор и той понякога искаше да гледа мачове, от които никой не се интересува. Това е. Нямаше никаква опасност. Офисите са с безотказна охранителна система. Няма начин да се измъкне. Аз си обикалях по района, а той гледаше.

— Колко пъти сте го пускали?

— Три-четири.

— Значи може да е влизал в Интернет.

— Може би.

— Кога беше последният път?

— Вчера.

— Добре, Тони. Разкажете ми сега за телефонните обаждания.

Беше забелязала стресова реакция, когато Уотърс каза, че Пел не се е обаждал на никого, освен на леля си — беше докоснал устните си. Ако разпитваният признае за едно престъпление, вече е по-лесно да го принудиш да признае и за друго.

— Другото особено при Пел, което всеки знае, беше, че умираше за секс. Поиска да се обади на секстелефон и му разреших.

Данс обаче веднага забеляза отклонение от поведенческия профил и заключи, че макар да признава за малкото нарушение, Уотърс прикрива нещо по-голямо.

— Виж ти — хладно изрече тя и пак се наведе към него. — И как плати? С кредитна карта? Или е звънял на безплатна услуга?

Уотърс замълча. Не беше измислил добра лъжа — бе забравил, че за секстелефон се плаща.

— Нямам предвид някой от онези номера, дето ги има във вестниците. То май така прозвуча. Даниел се обаждаше на своя позната. Мисля, че си пишеха. Получаваше много писма. — Усмихна се вяло. — Почитатели. Представете си. Такъв човек.

Жената се наведе по-близо.

— Когато го слушахте обаче, не говореше за секс, нали?