Спящата кукла [bg]

Сега боса, докато шофираше (изглеждаше му малко извратено), щастливо усмихната, Джени Марстън не спираше да бърбори. Пел се беше опасявал, че няма да повярва на твърдението му, че е невинен за убийствата в съда, но през годините винаги се беше удивлявал как хората забравят здравата логика и чувството си за самосъхранение, как сляпо вярваха в онова, което си мислеха, че искат — тоест онова, което той искаше да направят.

Все пак това не означаваше, че Джени ще повярва във всичко, което й каже, и като имаше предвид плановете си за следващите няколко дни, трябваше да я наблюдава внимателно, да следи дали го подкрепя и в кой момент ще го изостави.

Караха из страничните улички, избягваха главните шосета, където можеше да има блокади.

— Радвам се, че си тук — плахо каза тя и неуверено постави ръка върху коляното му.

Той знаеше как се чувства: раздирана между копнежа да му даде цялата си любов и желанието да избяга. В крайна сметка щеше да излее чувствата си. Винаги имаше успех с такива жени. О, Даниел Пел добре познаваше всички Джени Марстън на този свят, жени, които копнеят да бъдат съблазнени от някое лошо момче. Беше ги опознал преди години, още като обикновен престъпник. Сваляш мацка в бар и изтърсваш, че си лежал в пандиза — повечето жени ще замигат на парцали, ще се оправдаят, че отиват до тоалетната, и ще изчезнат яко дим. Има обаче и такива, които се подмокрят, когато им разказваш шепнешком за престъпленията си, за преживяванията си зад решетките. Усмихват се по определен начин, примъкват се по-близо до теб и искат да узнаят повече за тъмната ти страна.