Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Зловеща паяжина [bg]
Зловеща паяжина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зловеща паяжина [bg]

Электронная книга - «Зловеща паяжина [bg]». Краткое содержание книги:

Ключът към живота внезапно става причина да се сее смърт… Нейде сред ледената пустош на Антарктида, върху дебел три километра глетчер, който покрива огромно езеро, е изградена научноизследователска лаборатория на НАСА. Но истинското откритие не е езерото, погребано под леда — а онова, което се крие в него. А то е нещо удивително. Нещо живо. Нещо, което може би съдържа ключа към загадката на самото съществуване. Когато лабораторията е нападната, а учените в нея — избити, бившият морски тюлен Нолън Килкъни осъзнава, че на карта е заложено не просто научно познание — в зловеща интрига са намесени власт, пари и може би следващата стъпка напред в еволюцията. Той трябва да обиколи света в луда надпревара с времето, за да спре машинациите на блестящ учен, обсебен от идеята да постигне безсмъртие; да разкрие безскрупулен и изобретателен убиец и да си върне нещо, което може би ще се окаже безценно за човечеството. Том Грейс е автор на няколко завладяващи трилъра с главен герой Нолън Килкъни, бивш тюлен от морската пехота на САЩ. Той е архитект на частна практика и е проектирал първата лаборатория за генна терапия върху хора. За да се подготви за написването на тази книга, той се е катерил по глетчерите в Гренландия и е летял с LC-130 — транспортния самолет, за който се говори в романа.
1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 97
Перейти на страницу:

И за втори път през този ден въздухът около LV-станцията се изпълни с рева на двигатели. По-малко от десет часа след разговора с Барнет и Джоли от Макмърдо пристигна „Туин Отър“. Този път един LC-130 закръжи над станцията, като проверяваше условията на пистата. Обгорен кратер сред леда бележеше мястото, където се беше разбил друг самолет от този тип.

— Я вижте това? — обърна се пилотът към останалите от екипажа.

Останките бяха точно под тях.

След малко херкулесът се приземи на леда. Докато приближаваше към станцията, наблизо се приземиха и два хеликоптера.

Килкъни излезе, за да посрещне новодошлите. Едър мъж излезе от пасажерската врата на херкулеса и бързо закрачи към него.

— Ти сигурно си Килкъни?

— Аз съм — отвърна Килкъни и протегна ръка.

— Майор Дон Сандърс — представи се мъжът и стисна здраво ръката му. — Освен че ми беше заповядано да дойда тук възможно най-бързо и да се срещна с вас, инструкциите ми не бяха много подробни. Предполагам, че има нещо общо с отломките по тази ледена писта? Ще ми кажете ли какво става?

— Разбира се, майоре. Влезете и ще ви обясня всичко.

— Чудесно — каза Сандърс доволно. — Каква е историята? Самолетът там се е разбил при излитането ли?

— Нещо такова — потвърди Килкъни. — Това няма да е стандартна проучвателна мисия.

— И защо?

— Първо, цялата операция е строго секретна.

— Това ми беше обяснено, преди да тръгна.

— Второ, вашият екип ще работи на местата на две катастрофи. Видяхте едното в края на пистата. Другото е на около трийсет мили оттук. Причината и за двата инцидента вече е известна.

— Откъде бихте могли да знаете какво е накарало тези два самолета да се разбият? — попита Сандърс със съмнение.

— Никога не съм казвал, че са се разбили. Първият беше свален с ракета земя-въздух.

— Ракета земя-въздух тук?

— Да, и със сигурност не беше „Стингър“. Нещо с далеч по-голям обхват и мощност.

— А какво се е случило с този в края на пистата?

— Опитах се да накарам пилота да спре излитането, като стрелях по единия от двигателите. Не се получи. И двата самолета, които ще разследвате, носят отличителните знаци на военновъздушните сили и номер 33498 на опашката. Този в края на пистата е фалшив.

— Какво е станало тук, по дяволите?

— Накратко, малка бойна група е пристигнала с два самолета, подобни на този, от който слязохте току-що. Завладели са тази станция, убили са двамата души, които работеха тук, и са откраднали изследванията им. После свалиха самолета ми, около трийсет секунди след като бях скочил от него. Успях да дойда до тук точно когато се канеха да заминат. Видяхте каквото е останало от единия им самолет. Другият успя да замине.

Сандърс се замисли за момент, после кимна.

— И какви са задачите ми?

— В случая със сваления от ракетата самолет трябва да се опитате да издирите отломките и да съберете каквото можете от останките на екипажа. Тези мъже заслужават да бъдат върнати у дома.

— Абсолютно. Ами другия?

— Различен случай — отвърна Килкъни. — Трябва да намерите каквото може от самолета. Наложително е да разберем всичко за този самолет и неговия товар. В останките ще търсим доказателството, което ще ни позволи да осъдим копелетата, отговорни за атаката.

— Ще направя каквото мога. Знаете ли къде е другият самолет?

— Мога да ви дам приблизителни координати. — Килкъни извика карта на областта на един екран с висока резолюция. — „Скайър-98“ беше ударен тук някъде.

— Имаш ли идея за височината и скоростта?

— Когато скочих, беше на трийсет и пет хиляди фута височина и беше забавил до сто тридесет и пет възела. Намираше се малко над четири мили над горната част на глетчера и летеше по това направление към станцията, срещу лек вятър.

Сандърс направи няколко изчисления наум и получи представа за разпръсването на отломките и скоростта на падането им. После посочи с дебелия си пръст в монитора.

— Ако съм го боднал вярно, останките от самолета трябва да са някъде тук.

— Боднал ли? — учуди се Килкъни.

Сандърс измъкна бележник от джоба си и надраска координатите.

— Бърза оптимистична догадка от началния анализ — ухили се Сандърс. — Технически термин.

12

2 февруари

Туксон, Аризона

Джим Евърс остави своята хонда сивик на паркинга за посетители на националния парк Сагуаро. След като пристегна каската си и оправи презрамките на хидрораницата, той свали своя планински бегач „Канъндейл“ от покрива на колата. Напускаше по-рано стратегическата стоянка за временно съхранение всеки петък, стига времето да беше подходящо, за да потренира малко преди мръкване. Беше най-хубавото време за каране, защото тогава паркът почти винаги беше безлюден.

1 ... 25 26 27 28 29 30 31 32 33 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)