Зловеща паяжина [bg]

— Чувал съм, че във виното се влага много повече, не само грозде — каза Иймс.

— Напълно вярно. Майсторите винари са артисти, които извайват от аромата и вкуса незабравими преживявания. Но дори истински майстор може да бъде ограничен от материалите, с които трябва да работи. Гренашът се адаптира прекрасно към околната среда и ароматите, които ще роди едно лозе в Австралия, ще са доста различни от тези на лозята, отгледани в Испания, Африка или Калифорния.

— Успех на еволюцията значи — подхвърли Сътън.

Лафит кимна.

— Оттам идва и възхищението ми към това скромно грозде. Всяко лозе може да израсне в идеалната среда, но гренашът процъфтява на сурови места.

— Много може да се научи от организми, които притежават подобна черта — добави Мартино.

Иймс се замисли за формата на живот, скрита в тъмните води на езерото Восток, докато преглъщаше последното парче от агнешкото.

— Напълно съм съгласен.

— А сега е ред на десерта — обяви Лафит.

Чиниите и чашите бързо изчезнаха и икономът отново представи последния избор на вино за тази вечер — от Шато Д’Икем Сотерне. След като получи одобрението на Лафит, той напълни чашите със сладкото вино.

На всеки от вечерящите беше поднесен десерт „Печена Аляска“. Сътън и Иймс огледаха изкусно построените етажи от шоколадов кейк, сладолед и глазура и се зачудиха откъде да започнат. Изядоха десерта в мълчание. Беше превъзходен, а виното го допълваше прекрасно.

— Всичко беше просто прекрасно — каза Сътън. — Но наистина се надявам това да е последното ястие.

— Само по едно питие след вечеря.

— Господа, вечерта беше много забавна — каза Мартино, докато ставаше от стола. — Но вече трябва да ви напусна. Приятна вечер.

Тримата мъже се изправиха, докато Мартино излизаше от трапезарията. После домакинът ги отведе в библиотеката. Икономът се появи с три чаши коняк, а Лафит отвори старинна дървена кутия за пури.

— Пури, господа?

— Разбира се — отвърна Иймс.

Сътън кимна.

Лафит избра три ръчно увити доминикански пури.

— Мисля, че тези ще ви се сторят много приятни.

Лафит отряза крайчеца на пурата си, после подаде гилотинката на Иймс.

Ритуалът продължи с паленето на пурите и мълчаливата наслада от първото вдишване на дима.

— И така, за какво искахте да говорим? — попита Иймс.

— За придобиване, разбира се. Много искам да купя компанията ви.

— Петте процента, които вече притежавате, ни подсказват това — каза Сътън.

— И вие ми осигурихте добри дивиденти за това, но моят интерес се простира отвъд парите. Вярвам, че вашите изследвания ще се окажат безценни за други подразделения на „Виеложик“.

— Защо просто не лицензирате технологията ни? — попита Иймс.