Зловеща паяжина [bg]

Килкъни описа накратко работата, извършвана в LV-станцията, после разказа за случилото се след излитането му от Макмърдо. Барнет нахвърли няколко въпроса, докато Килкъни говореше.

— Колко време мина от излитането на самолета? — попита Барнет.

— По-малко от час. Модел LC-130 не е особено бърз, така че сигурно са все още някъде над Антарктида.

— Казваш, че Нюйоркската въздушна гвардия контролира основния въздушен трафик там?

— Мисля, че е така.

Барнет написа нещо на едно листче, отиде до вратата на кабинета си и каза на секретарката си:

— Сали, обади се в Пентагона и виж с кого от това подразделение можем да говорим.

Сали Кърш кимна, взе бележката и започна да набира номера.

— Нолън, а има ли изтичане на информация? Кой друг знае за случилото се?

— Само руският екип в станция „Восток“.

— Възможно ли е да имат нещо общо?

— Съмнявам се. Ако беше така, вече щях да съм мъртъв.

— Джаксън — прекъсна го Сали. — Свързах се с генерал Марк Джоли от Нюйоркската въздушна национална гвардия.

— Благодаря. Прехвърли го. — Барнет изчака, докато не чу изпукване откъм високоговорителя. — Генерале, добре ли ме чувате?

— Високо и ясно — отвърна Джоли. — Току-що получих обаждане от председателя на Съвета за сигурност, който ми нареди да се свържа с вас възможно най-бързо. Какво мога да направя за вас?

— Оценявам вашата отзивчивост, генерале. В момента ни слуша и Нолън Килкъни, който е в Антарктида. Нолън, разкажи на генерала за твоя полет.

Килкъни повтори историята за свалянето на „Скайър-98“.

— Господи Боже, защо някой би направил подобно нещо? — изуми се Джоли. — Та това са военни действия.

— Възможно е, но не знаем причината за атаката — обясни Барнет.

— Генерале — намеси се Килкъни, — хората, които свалиха вашия самолет, в момента летят над Антарктида и съм сигурен, че не са се насочили към Макмърдо. Имате ли идея къде биха могли да отидат?

— Макмърдо е главната входно-изходна точка за Антарктида, особено за тежки самолети като LC-130. За да не минат през Макмърдо, ще им се наложи да открият друго място, където да презаредят.

— Въздушни танкери? — предположи Барнет.

— Възможно е, но това означава, че самите похитители трябва да разполагат с гориво. Най-вероятно е да са оставили верига от скрити запаси по пътя си. Ние сме го правили преди, а добър екип на херкулес може да кацне почти навсякъде.

— А има ли радарно покритие тук? — запита Килкъни. — Може ли някак да открием този самолет.

— Антарктида не е международно летище — отвърна Джоли. — По-голямата част от континента изобщо не е покрита. След като полетите излязат извън обхвата на центъра Макмърдо, ние ги проверяваме с редовни радиосъобщения. Може би някакъв разузнавателен сателит?…