Зловеща паяжина [bg]

— Благодаря ви, че я отправихте — отговори Иймс, докато се здрависваха. — Слушал съм много за вашите вечери.

— Обичам приятната храна и стимулиращият разговор.

Дребна жена в семпла черна рокля мина през арката в далечния край на салона, токчетата на обувките ѝ „Маноло Бланик“ потракваха леко по паркета. Носеше сребърна огърлица и подходящи обици, а дългата ѝ червена коса се спускаше на красиви букли по раменете ѝ.

— А ето и една дама, която ще ни прави компания на масата тази вечер — обяви Лафит. — Моята колежка, доктор Доминик Мартино.

— Добър вечер — поздрави жената. — Радвам се да се запознаем. Доктор Иймс, следя работата ви с голям интерес.

— И аз вашата — отговори Иймс любезно.

— Шарл запозна ли ви вече със своето обяснение за фреската на тавана?

— Направи го — включи се Сътън.

— Доминик — в гласа на Лафит се прокрадваше лек укор.

— О, стига. — Тя придружи думите си с небрежен жест. — Позабавлявал си се, сега ме остави и аз да направя същото. Господа, вярвате ли в искрата, която носи живот?

— Да ви призная, вярвам, че нещо се случва, когато правилните химикали се съберат на едно място — отвърна Сътън. — Но не бих стигнал чак дотам, че да сметна това за доказателство за съществуването на божествен създател.

— А вие, д-р Иймс?

— За разлика от моя съдружник, аз все още поддържам идеята, че животът е нещо повече от правилната рецепта.

— А докато правите откритията си, не се ли чувствате, сякаш надзъртате над рамото на Създателя?

Сътън хвърли поглед към Иймс — на лицето му се беше появила смутена усмивка.

— Да, подобна мисъл ме е спохождала веднъж или два пъти — призна той.

Мартино се усмихна:

— Казах ти, Шарл, той е сродна душа. Има мигове в лабораторията, когато за кратко разбирам, макар и смътно, какво е да си Бог.

Икономът се върна със сребърен поднос, върху който бяха поставени четири високи чаши с шампанско. След като Лафит и гостите му взеха чашите си, икономът обяви, че вечерята може да бъде сервирана.

— Оттук — посочи Лафит с властен жест.

Трапезарията беше елегантна, с множество красиви дърворезби, с изящни украси на стените и старинни мебели. Осветлението бе намалено, за да изпъкват запалените свещи, а от скритите високоговорители се разливаше класическа музика. Иймс реши, че Лафит може без проблеми да събере двайсетина гости в тази зала.

След като седнаха, прислужниците поднесоха първото ястие — супа от фазан с кнедли. След известно време им беше предложено ново кулинарно преживяване: доувърско соле6 с винено-маслен сос, поднесено с чаша гевурцтраминер от Пиер Фрик7, сотиран фоагра с грозде за шампанско и сос, и сорбе от плодовете на пасифлора.

Иймс отпи с наслада от бялото вино. Храната и цялата обстановка бяха възхитителни.

— Колкото и да плащате на готвача си, си заслужава.

— Има само няколко готвачи в цял Ню Йорк, които биха могли да приготвят ястията, сервирани тази вечер — заяви Мартино.

— Ще предам любезните ви думи — каза Лафит, като наклони леко глава. — А сега е време за основното ястие.