![Зловеща паяжина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/6/zloveshcha-payazhina-bg-download.jpg)
Зловеща паяжина [bg]
- Автор: Грейс Том
- Серия: Нолън Килкъни #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-781-2
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зловеща паяжина [bg]». Краткое содержание книги:
Когато Евърс се качи на велосипеда и потегли, Съмнър Дюрок излезе от дясната врата на пикап на „Дженеръл Мотърс“ и заедно с шофьора свалиха два планински бегача. Дюрок пристегна внимателно пластмасовата бутилка за рамката над задното колело на своя. После двамата последваха Евърс в Аризонската пустиня.
Два часа по-късно Евърс усети, че трябва да изпразни пикочния си мехур. Беше на няколко мили от най-близката тоалетна, но всяко раздрусване по каменистия път само увеличаваше желанието му да се облекчи. Отклони се от пътя и се огледа. Единствените хора наоколо бяха двама мъже на около стотина метра зад него.
„Те биха разбрали природната нужда“, реши Евърс. Остави колелото си на земята и тръгна към гъстите храсти наблизо.
Докато се облекчаваше, чу, че велосипедистите се приближават. Очакваше да го подминат, но вместо това гумите им проскърцаха и спряха.
— Добре съм — обади се Евърс. — Просто пускам една вода.
— Много добре, господин Евърс — каза Дюрок, — би било жалко, ако се бяхте контузили.
Евърс дръпна шортите си нагоре.
— Извинете, познаваме ли се?
— Наскоро сключихме една сделка, беше свързана с два самолета.
— Дюрок? — попита нервно Евърс, докато се приближаваше към двамата мъже. Те бяха слезли от велосипедите и го чакаха. — Какво търсиш тук?
— Дойдох да те видя. Имахме малки усложнения и се зачудих дали не си споменал на някого за нашата уговорка.
— За бога, не — отвърна Евърс. — Не съм глупак.
— Никой не твърди обратното. И все пак…
По знак на Дюрок шофьорът заби юмрук в корема на Евърс. Той се прегъна на две, коленете му се подкосиха. После шофьорът го издърпа и сключи ръце около врата му.
— Знаете ли какво сте за мен, господин Евърс? — попита Дюрок.
— Спазих моята част от сделката — изхриптя Евърс, като се бореше отчаяно за въздух.
— Вие сте риск.
Дюрок свали бутилката от колелото си и я задържа пред лицето на Евърс. Няколко дупчици бяха пробити в горната ѝ част и Евърс чу гневното тракане отвътре.
— Животът е пълен с рискове. Срещаме ги всеки ден.
Дюрок отиде до мястото, където Евърс се беше изпикал. Внимателно постави бутилката на земята, после я подритна напред. Капачката падна и от гърлото изпълзя една гърмяща змия. Нави се под храста, опашката ѝ трептеше, докато се ориентираше в обстановката.
Шофьорът бутна Евърс към Дюрок, който стоеше само на няколко стъпки от змията.
— Кълна се, че не съм казвал нищо на никого — изстена Евърс, като напразно се опитваше да се измъкне от желязната хватка на шофьора.
Дюрок кимна и шофьорът блъсна Евърс към храста. Той се препъна и падна на четири крака. Усетила опасност, гърмящата змия се размята яростно. Евърс се отдръпна назад, все още на колене. Тогава шофьорът го изрита в гърба. Ударът разкъса водната торба в раницата и запрати Евърс към храстите. Той инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си. Гърмящата змия се стрелна и впи зъби в горната част на дясната му ръка. Той изкрещя — ръката му изгаряше от болката и отровата. Змията се отдръпна и изпълзя към пустинята.
— Трябва да ми помогнете — примоли се Евърс. Стискаше силно ръката си над раната; вече започваше да изтръпва.
— Двата самолета, които ми осигури, бяха загубени — каза Дюрок и вдигна бутилката — И липсата им трудно ще се прикрие. Ще се задават въпроси, а, за съжаление, ти, приятелю, знаеш твърде много. Сбогом.
Шофьорът хвана каската на Евърс и наклони главата му, после стовари юмрука си като чук отстрани по врата му. Ударът попадна във вратната вена и наруши кръвното налягане в мозъка му. Евърс се свлече в безсъзнание на земята.
13
8 февруари,
Ню Йорк Сити
— За съжаление, нямаме повече време — обяви уредникът на семинара за неудоволствие на голяма част от присъстващите, които чакаха да зададат въпросите си. — Така че с това ще завършим днешната среща. Искам да благодаря на нашите лектори, Лесли Сиуик от Мичиганската щатска полиция и Осуалд Иймс и Лойд Сътън от „ЮДжийн“, за техните разяснения за криминалния ДНК анализ и обработката на генетичната информация. Благодаря на всички за присъствието.
Публиката, която запълваше двеста и петдесетте места в конферентната зала, заля Иймс, Сътън и Сиуик с бурни аплодисменти. Следващите няколко минути тримата приемаха благодарностите и похвалите на онези от присъстващите, които отидоха лично да ги поздравят.