Тръпка [bg]

— Шшш — прошепнах и протегнах ръка с дланта нагоре, оставяйки я да подуши миризмата ми. — Аз съм.

Сбърчи муцуна и отстъпи бавно назад. Предполагам бе разпознала аромата на Грейс по мен. Знаех, че аз го усещам дори и сега — лекото ухание на сапуна й, задържало се в косите ми, докато лежах в нейното легло, и върху ръката, която беше държала.

Прочетох предпазливост в светлите очи на Шелби. Нещата между мен и нея винаги бяха стояли по този начин и не можех да си спомня някога да сме били на едно мнение за каквото и да било. Аз се бях вкопчил в човешкото — и в привързаността си към Грейс — подобно на борещ се за живота си удавник, докато Шелби винаги бе приветствала забравата, която идваше заедно с вълчата й кожа. Разбира се, тя имаше достатъчно добри причини да желае тази забрава.

Сега, в септемврийската гора, двамата стояхме и се гледахме. Ушите й потрепваха, долавяйки десетки звуци, които не можех да чуя, ноздрите й работеха, подсказвайки й къде съм бил. Осъзнах, че си спомням усещането от сухите листа под лапите ми и острата, богата и спокойна миризма на есенните дървета от времето ми като вълк.

Шелби ме гледаше в очите. Напълно човешки жест — предвид позицията ми в йерархията на глутницата никой, различен от Пол или Бек, не можеше да ме предизвиква по подобен начин — и аз си представих човешкия й глас, произнасящ думите, които ми бе казвала толкова много пъти:

— Не ти ли липсва?

Затворих очи, прекратявайки досега си с тези живи очи, със спомените за вълчето ми тяло. Помислих си за останалата в къщата Грейс. Нищо в моя живот като вълк не би могло да се сравни дори бегло с усещането от ръката й върху моята. Завъртях тази мисъл в главата си, опитвайки се да я превърна в стих, а после да си представя китарния риф, който би я съпровождал: Ти си моята нова плът, /моята топлина/ Ти си моят път/ и моята тъга. Когато отворих отново очи, Шелби беше изчезнала сред дърветата тихо като полъх.

Безшумният начин, по който бе дошла и си беше отишла, ми напомни колко беззащитен съм в момента, така че забързах към колибата, където бях оставил дрехите си. Преди години двамата с Бек бяхме построили тази колиба дълбоко в гората, довличайки материали от двора му. Вътре имаше печка, включена към акумулатор от лодка, и няколко пластмасови коша с изписани върху тях имена. Отворих този, върху който бе моето, и извадих натъпканата вътре раница. В другите кошове имаше храна, одеяла и резервни акумулатори — необходимата екипировка, за да може някой от нас да остане в колибата, докато чака останалите да се трансформират. Моят обаче съдържаше нещата, които щяха да ми потрябват за бягство. Всичко, което щеше да ми помогне да се върна към човешкия свят възможно най-бързо. Шелби не можеше да ми прости за това.