Балът на глупците [bg]

Той кимна. Стисна лявата й ръка и сведе поглед към масата.

— Нашите бащи понякога доста си попийваха заедно — рече Шейн. — Но бащата на Ева беше по-зле. Много по-зле.

Клеър не можа да си представи това, защото бе виждала бащата на Шейн.

— И колко още…?

— Джейсън каза, че може би два дни. Не много. — Очите на Ева се наляха със сълзи, които обаче не потекоха по лицето й. — Кучи син. И какво очаква от мен? Да изприпкам до леглото му, за да го гледам как умира?

Шейн не й отговори. Нито вдигна глава. Той просто… стоеше там. Клеър нямаше представа какво да направи, как да реагира, затова последва примера му. Ръцете на Ева внезапно се вкопчиха силно в техните.

— Той ме изхвърли — прошепна тя. — Каза ми, че ако не позволя на Брандън да ме ухапе, повече няма да съм му дъщеря. Е, а сега умира. Направо да се разревеш. Не, не ми пука.

Да, пука ти, искаше да й каже Клеър, но не го направи. Ева се опитваше да убеди самата себе си, че всичко е ясно и в продължение на половин минута само клатеше глава, докато накрая сълзите й рукнаха и образуваха тъмни вадички по бледото й лице.

— Ще те заведа при него — тихо каза Шейн. — Така няма да си принудена да останеш, ако не искаш.

Ева кимна. Изглеждаше така сломена, сякаш дъх не можеше да си поеме.

— Бих искала… Майкъл…

Клеър се сепна — нали още чакаха обаждането на Сам.

— Аз ще остана тук — реши тя. — Ще ти се обадя, ако се чуя със Сам. Ще кажа на Майкъл да дойде при теб, става ли?

— Да — промълви Ева унило. — Аз… мисля, че трябва да си взема чантата.

Избърса очите си и отиде в съседната стая. Шейн погледна Клеър, а тя се замисли за всичко, което се бе струпало на главата му — спомените за баща му, за мъртвите му майка и сестра, за това, че никога вече нямаше да си върне семейството.

„Ти си една дълбока, тъмна загадка, Шейн“, беше му казала тя, а това бе самата истина, повече от всеки друг път.

— Грижи се за нея — поръча му Клеър. — Позвъни ми, ако се нуждаеш от нещо.

Той я целуна по устните и след няколко минути се чу как външната врата се затръшна след Ева и Шейн. Ключалката изщрака. Клеър седна до телефона и зачака.

Рядко се бе чувствала така самотна.

Телефонът звънна след десетина минути.

— Прибира се у дома — съобщи й Сам и затвори. Без никакви други обяснения.

Клеър стисна зъби и отново зачака.