Балът на глупците [bg]

Сам поклати глава.

— Ева…

Ева тресна с ръка по масата. Отекна като изстрел и всички глави се завъртяха към нея.

— Не се майтапя, Сам!

— Напротив, майтапиш се — заговори той преднамерено тихо. — Защото ако си сериозна, заплашваш личности, които могат да контролират следващия удар на сърцето ти, а това би било много, много глупаво. Сега ми обещай, че ще ме оставиш сам да се справя с това.

Тъмните очи на Ева не трепнаха.

— Всичко е заради Бишъп, нали? Защо е дошъл тук? И с какво се занимава? Защо си толкова изплашен от него?

Сам се изправи. Сега от него се излъчваше отчужденост и студ. Нещо, което напомни на Клеър, и то много силно, че той преди всичко е вампир.

— Прибери се у дома — каза той. — Аз ще намеря Майкъл. Не вярвам да е изпаднал в беда и се съмнявам, че има нещо общо с Бишъп.

Ева също стана и Клеър за пръв път я видя като зряла личност, като жена, която е равна на Сам.

— Дано да си прав — изрече тя, този път с по-смекчен тон. — Защото ако нещо се случи на Майкъл, заклевам се, че историята няма да приключи с това.

Сам ги проследи с поглед, докато излизаха от кафенето. Така направиха и всички останали. Някои от тях бяха разтревожени. Други изглеждаха развеселени, а трети едва сдържаха гнева си.

Но нито един от присъстващите не пропусна да ги изпрати с поглед, когато двете момичета си тръгнаха. Никой. А това беше… обезпокояващо.

Настаниха се в колата и Ева подкара, без дума да отрони. Накрая Клеър не издържа и се осмели да я попита:

— Къде отиваме?

— У дома — отвърна приятелката й. — Ще дам на Сам шанс да удържи на думата си.

Това, помисли си Клеър, щеше да накара Ева да гризе ъглите на стените и да пробива дупки в пода, докато кръстосва из къщата. А Клеър нямаше абсолютно никаква представа с какво може да й помогне.

Но нали за това бяха приятелите… да са до теб и да те пазят да не откачиш.