Краля демон [bg]

Хан го изгледа с недоумение.

— Иска кралицата? Как така? Нали тя вече си има принц-консорт? От Демонаи?

От гърдите на Лушъс се изтръгна хриплив смях.

— Уж си уличен плъх, пък не знаеш какво се случва край теб — смаян, поклати сивата си глава. — Искаш ли да оцелееш в тия времена, дръж ухото си прилепено до земята, а носа си обърнат към вятъра.

Хан не си представяше как би изпълнил подобен физически подвиг. Открай време се питаше откъде Лушъс е толкова осведомен, при положение че през цялото време кисне в планината. Същинска мистерия.

Смехът на Лушъс най-сетне стихна и той избърса сълзите от очите си.

— Авърил Демонаи е принц-консортът на кралица Мариана. Но той е търговец, а търговците пътуват доста. Твърде дълго е далеч от дома, мен ако питаш. Ама мен кой ме пита.

Хан се постара да овладее нетърпението си. Приказките за политика му бяха скучни, а и не го засягаха.

— Кажи сега за магьосниците — подкани той Душъс. — Как се сдобиват с магията си?

— Тя е в кръвта им — обясни Лушъс и погали Куче по главата. — Раждат се с дарбата, ама не придобиват истинска сила, докато не минат обучение и не се научат да я съхраняват и контролират с амулетите си. А дотогава са си опаснички, като жребци, детo още не са опитомени и не знаят собствената си сила.

Хан се сети за почернялото от гняв лице на Мика Баяр и за лъскавата вещерска дрънкулка около врата му.

— Защо? Трябва да знаят магическите думи, за да направят нещо ли?

— Това е част от обучението — кимна Лушъс. — Онзи Баяр е от рода Соколово гнездо, вероятно най-могъщото магьосническо семейство на света след разгрома на рода Ватерлоу.

— Кои са тези Ватерлоу? — полюбопитства Хан. — Не съм чувал за тях.

— Няма значение. Отдавна са измрели. — Лушъс вдигна въдицата си, опипа с пръсти връвта до закачената на нея стръв и поклати глава. — Като че ли са спрели да кълват — обяви той. — Май е време да си обирам крушите.

— Лушъс — настоя Хан. От опит знаеше, че именно премълчаните неща са най-интересни. — Кои са били тези Ватерлоу? Кой ги е разгромил?

— Момко, душицата ми ще извадиш. — Лушъс грабна бутилката си, отпи солидна глътка и си избърса устата с мърлявия ръкав. — Случило се е преди хиляда години и вече не е важно — смъмри го той. Хан си замълча и Лушъс изпръхтя ядосано. — Да знайш, повечето момчета на твоята възраст не се ровят из стари кости и стари истории.

Хан продължаваше да мълчи.

Лушъс въздъхна дълбоко и кимна, сякаш току-що бе взел важно решение.

— Слушай тогава. Преди хиляда години съществувал могъщ магьоснически род. Ватерлоу. Емблемата му била жезъл с увита около него змия.

Хан примига насреща му, бръкна в торбата си и изрови вързопчето с амулета със змия и жезъл, който взе от вещерняка в Ханалеа. Претегли го в дланта си и думите на Баяр отново прокънтяха в главата му. Докоснеш ли го, ще те изпепели.