Краля демон [bg]

Хан тръгна нагоре по брега. В същия момент Лушъс изпусна въдицата и се завъртя стреснато; вдигна отбранително ръце с бледо, уплашено лице и опулени незрящи очи под щръкналите му вежди.

— Кой е там? — попита старецът, размятайки ръкави покрай мършавите си ръце. Както обикновено, беше облечен в изхвърлени от близкия лагер дрехи и евтини находки от вехтошарския пазар. А понеже не виждаше, цветовото им несъответствие не го притесняваше.

— Здравей, Лушъс — провикна се Хан. — Аз съм, Хан.

Куче вдигна глава колкото да джафне доволно, отново я отпусна върху лапите си и замърда уши, за да гони мухите.

Лушъс си свали ръцете, но още изглеждаше нащрек.

— Момко! — възкликна той. Винаги го наричаше „момко“. — Недей да стряскаш така хората.

Хан забели очи. Идваше по обичайния път по брега. Днес всички се държаха странно.

Клекна до Лушъс и го докосна по рамото, та старецът да разбере къде е, а онзи отново подскочи от уплаха.

— Хвана ли нещо? — попита Хан. Започваше да губи търпение.

Лушъс присви воднистите си сини очи, сякаш въпросът беше изключително труден, после се пресегна и издърпа от водата рибарска кошница, оплетена от клановете.

— Четиринки дотук.

— За продан ли са? Ще ти издействам добра цена на пазара.

За момент Лушъс се замисли.

— Ъ-ъ. Сам ще си ги излапам.

Хан седна до дънера на едно дърво и протегна дългите си крака, облечени в равнински панталони.

— Искаш ли нещо към тях? — предложи той и потупа торбата си. — Имам сушени чушки и тамронска мерудия.

Лушъс изсумтя.

— Рибата ми стига, момко.

— Нещо за Превалски брод? — попита Хан.

Лушъс кимна.

— Кучешката кошара е.

Приключил с работата, Хан зарея поглед към подводните камъни, пробождащи повърхността на рекичката. Лушъс продължаваше да нервничи и да се тюхка. Накланяше глава ту насам, ту натам, сякаш да улови миризма или смущаващ звук, носени по вятъра.

— С гривните ли си, момко? — попита изневиделица той.

— Ти как мислиш? — отвърна Хан. Все едно можеше да ги свали.

Лушъс грабна едната му ръка, вдигна ръкава и заопипва сребърната лента, сякаш искаше да прочете гравираните по нея руни само с допир. Накрая изсумтя и пусна ръката му, но продължи да си мърмори под нос.

— Какво те прихваща? — Хан си оправи ръкава.

— Надушвам черна магия — заяви Лушъс с типично неразбираемия си чорлавски говор.

Хан се сети за амулета в торбата си, но реши, че е невъзможно Лушъс да има предвид него.