Краля демон [bg]

— Няма да го направят заради Краля демон.

Музиката замлъкна и двамата плавно спряха танца си.

Мика я хвана за лактите и впери поглед в лицето ѝ.

— Какво за Краля демон? — попита той.

— Ами, казват, че Кралят демон бил нещо като феномен — поясни тя. — Започнал да се занимава с магьосничество — и с Тъмната магия — в много ранна възраст. И това опропастило съзнанието му.

— Мммм. Така се говори в клановете.

Стотици пъти бяха спорили по тази тема, макар и облечена в различни думи.

— Така се говори, защото е истина, Мика. Алгер Ватерлоу е бил безумец. Всеки, способен на такова нещо…

Мика поклати леко глава, втренчил очи в нейните.

— А ако всичко е измислица?

— Измислица? — Раиса повиши глас и с усилие го сниши. — Не ми казвай, че си се присъединил към Ревизионистите.

— Помисли колко изгодна за клановете е тази история, Раиса — призова я Мика с нисък, умолителен тон. — Магьосниците носят на плещите си цялата вина и се боят да използват вродените си умения. Клановете държат в ръцете си предметите, без които не могат да впрегнат магическите си сили. Кралското семейство е принудено да играе по свирката им.

— Разбира се, че клановете ще се разпореждат с амулетите и талисманите — натърти Раиса. — Все пак те ги правят. Именно разделението на властта между зелената и висшата магия ни е опазило толкова години.

Мика понижи глас още повече.

— Моля те, Раиса. Само ме изслушай. Кой знае дали Опустошението наистина се е случило? И дали магьосниците наистина са били виновни за него?

Тя зяпна насреща му и Мика врътна очи.

— Забрави. Ела с мен. — Хвана я за лакътя и я поведе към една от остъклените ниши с изглед към сияещия град.

Плъзна пръсти по лицето ѝ и я целуна, първо леко, после с повече страст. Както обикновено, Мика отклоняваше вниманието ѝ към нещо, в което постигаха единодушие. Повечето им спорове приключваха по този начин.

Пулсът на Раиса се ускори и тя започна да се задъхва. Толкова лесно щеше да е просто да се отдаде на магията му, но още не беше приключила с разговора им.

Отдръпна се внимателно от него и обърна поглед към града. Той блещукаше под тях, съвършен от такова разстояние.

— От баща си ли чу тази теория за Опустошението? Така ли мисли висшият магьосник?

— Баща ми няма нищо общо с това — увери я Мика. — Имам си свои виждания, да ти кажа. Просто… — Сложи ръце върху раменете ѝ и по пръстите му пробяга магическа мощ. — Раиса, ще ми се да можехме…

Прекъсна го нарастващият шум откъм трапезарията. Оркестърът премина плавно към „Марш на кралиците“. Раиса и Мика надникнаха към вътрешността на помещението точно навреме, за да видят как кралица Мариана прекосява стаята, хванала под ръка Гаван Баяр, а танцьорите им правят път, изпълнявайки реверанси и поклони. Зад тях, предвождани от Едън Бърн, крачеха кралските гвардейци, величествени в униформите си с емблеми на Сивия вълк.

Раиса се намръщи, като видя майка си да върви с тържествена походка ръка в ръка с напетия повелител на Магьосническия съвет. Надникна към Елена Демонаи, която също гледаше с видимо неодобрение по каменното си лице, и въздъхна. Лорд Баяр може и да беше герой, но все пак… Злите езици в кралския двор и бездруго вилнееха.