Декстър: Острието на ножа [bg]

10.

До понеделник сутринта още не се бях свързал с Дебора. Обаждах се непрекъснато и въпреки че вече можех спокойно да изтананикам интонацията на телефонния секретар, Дебора не отговаряше. Това ставаше все по-отчайващо. Бях стигнал до възможен път за измъкване от задушаващата прегръдка на Доукс, а не можех да помръдна по-нататък от телефона. Ужасно е да ти се налага да зависиш от някого.

Но покрай множеството си други скаутски добродетели аз съм настойчив и търпелив. Оставях десетки съобщения, всичките весели и хитри, и положителното мислене трябва да си беше свършило работата, защото накрая получих отговор.

Тъкмо се бях наместил на стола пред бюрото си, за да напиша доклад за едно двойно убийство, нищо особено. Единствено оръжие, вероятно мачете, и няколко мига на дива страст. Първоначалните рани на двете жертви бяха нанесени в леглото, където те очевидно бяха заловени на местопрестъплението. Мъжът беше успял да вдигне ръка, но малко прекалено късно, за да предпази шията си. Жената бе успяла да стигне до вратата, преди ударът в горната част на гръбнака да предизвика фонтан от кръв по стената до вратата. Обикновена работа, от вида, който съставлява по-голямата част от задълженията ми, и изключително неприятна. Просто в две човешки същества има наистина много кръв и когато някой реши да я пусне цялата навън, тя причинява ужасна и отблъскваща мръсотия, която лично аз намирам дълбоко оскърбителна. Организирането и анализирането й обаче значително подобрява самочувствието ми и работата ми понякога е изключително удовлетворяваща.

Но точно тази не беше. Бях открил кръв върху таванския вентилатор, най-вероятно от острието на мачетето, когато убиецът го е вдигал между ударите. И понеже вентилаторът е работел, перката бе разхвърляла пръски из цялата стая.

Този ден беше доста натоварен за Декстър. Тъкмо се опитвах да формулирам правилно един пасаж в доклада си, за да посоча, че имаме работа с инцидент от така наречените „престъпления от страст“, когато звънна телефонът.

— Здрасти, Декс — каза гласът, толкова отпуснат, дори сънен, че не разбрах веднага, че е Дебора.

— Е — казах, — слуховете за смъртта ти са преувеличени.

Тя се засмя и звукът отново беше невероятно сладък, съвсем различен от обикновеното й бодливо изкискване.

— Даа — каза тя. — Жива съм. Но Кайл ми отвори много работа.

— Напомни му за трудовото законодателство, сестричке. Дори сержантите имат нужда от почивка.

— Хмм, не знам за това. И да ти кажа, чувствам се доста добре. — И се засмя гърлено, толкова нетипично за нея, сякаш ме мамеше да й покажа най-добрия начин да среже кост на жив човек.