Декстър: Острието на ножа [bg]

Значението на яркочервения цвят на кожата на Дебора беше още по-дълбока тайна, но това не беше моя работа. Моят проблем внезапно беше станал малко по-ясен. Може да си помислите, че Декстър е тъпо момче, загдето не беше сглобил нещата по-рано, но когато най-после падна, монетката беше придружена от желание да се цапна по главата. Може би всичката тази бира в къщата на Рита беше подкастрила умствените ми способности.

Но едно беше съвсем ясно: това височайше посещение от Вашингтон не беше предизвикано от никой друг освен от личния отмъстител на Декстър — сержант Доукс. Носеха се някакви смътни слухове, че неговата служба в армията била малко нещо нередовна, и започвах да им вярвам. Реакцията му, когато видя нещото на масата, не беше шок, възмущение, отвращение или гняв, а нещо по-интересно: разпознаване. Още на местопрестъплението той беше казал на капитан Матюс какво е това и с кого да се говори за него. Този някой, който беше изпратил Чътски. Следователно, когато си помислих, че Чътски и Доукс се познаха на срещата, съм бил прав — защото всичко, което ставаше и Доукс знаеше за него, го научаваше и Чътски, и беше дошъл да го смаже. А ако Доукс знаеше за нещо като това, трябва да можеше някак незабележимо да се използва обкръжението му против него, така че да се разсекат веригите на бедния Окован Декстър.

Блестяща поредица мисли на чиста, студена логика. Приветствах завръщането на гигантския си мозък и мислено се погалих по главицата. Браво, Декстър. Яко!

Винаги е приятно да видиш мозъчните си клетки да щракат така, че понякога мнението ти за самия себе си да е оправдано. Но точно в този случай съществуваше известна вероятност залогът да е по-голям от самоуважението на Декстър. Ако Доукс имаше какво да крие, бях на стъпка по-близо до връщането си в делото.

Има няколко неща, в които Стремителния Декстър е добър, и някои от тях могат законно да се вършат пред очите на публиката. Едно от тези неща е използването на компютър за набавяне на информация. Това е умение, което съм развил, за да мога да съм абсолютно сигурен за свои нови приятели като Макгрегър и Рийкър. Освен избягването на неприятността да накълцаш някого по погрешка, ми харесва да се противопоставям на колегите си по хоби с доказателства за тяхна предишна недискретност, преди да ги отпратя в царството на сънищата. Компютрите и интернет са чудесно средство за намиране на такива нещица.

Така че ако Доукс имаше какво да крие, можеше и да го намеря, или поне някаква тъничка нишка, за която да успея да го издърпам, докато цялото му тъмно минало не започне да се разкрива. Доколкото го познавах, бях съвсем сигурен, че то ще е нещо доста мрачно и декстъроподобно. И когато откриех това нещо сигурно… Може би бях наивен, като мислех, че мога да използвам тази предполагаема информация, за да го отстраня от моя случай, но ми се струваше, че шансът за това е много голям. Не да се конфронтирам директно с него и да изискам да престане, или да се въздържа, или нещо подобно… не беше особено умно с човек като Доукс. Освен това щеше да е шантажиране, за което са ми казвали, че също не е много хубаво. Но информацията е сила и положително щях да открия някакъв дребен начин да използвам намереното, начин да предоставя на Доукс нещо, върху което да мисли, нещо, което не включва засенчването на Декстър и ограничаването на неговия кръстоносен поход за благоприличие. А човек, който открие, че му пари на задника, е склонен да отделя твърде малко време да се тревожи за чуждите задници.