Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Когато главният прокурор свърши речта си, в залата се надигна шум, като че рояк огромни конски мухи зажужаха около подсъдимия в очакване на онова, което скоро щеше да се случи. След като шумът стихна, на свидетелската скамейка се появи безукорният патриот.
Тогава г-н заместннк-главният прокурор, следвайки примера на своя началник, разпита патриота-благородник на име Джон Барсад. Оказа се, че г-н главният прокурор е дал толкова пълно описание на неговата честна душа, че ако то имаше някакъв недостатък, това бе само прекалената му точност. След като свали бремето от благородната си душа, той се канеше скромно да се оттегли, но джентълменът с перуката и многото документи пред себе си, който седеше недалеч от мистър Лори, помоли да му зададе няколко въпроса. Другият джентълмен с перука, който седеше срещу него, продължаваше да гледа тавана на залата.
Бил ли е самият той някога шпионин? Не, той с възмущение отхвърли такъв долен намек. От какво живеел? Имал имоти. Къде? Не помнел точно. Какви по-точно? Това не влизало на никого в работата. Наследствени ли? Да. От кого ги е наследил? От далечен родственик. Много далечен ли? Доста. Бил ли е някога в затвора? Естествено не. Дори и в затвор за длъжници? Не виждал какво общо може да има това със случая. Никога ли не е бил в затвор за длъжници? — Хайде, отговорете отново. Никога ли? Бил е. Колко пъти? Два или три пъти. А не са ли пет-шест? Може би. Какъв е по професия? Джентълмен. Ритали ли са го някога? Може и да се е случвало. Често ли? Не. Да са го изритвали някога по стълбище? Решително не; веднъж го ритнали на едно стълбище и сам паднал надолу по него. В този случай ритникът не е ли бил заради измама в игра на зарове? Нещо в този смисъл било казано от пияния лъжец, който извършил нападението, но не било вярно. Би ли се заклел, че не е вярно? Да. Издържал ли се е някога с мошеничество при хазарт? Никога. Издържал ли се е някога чрез хазарт? Не повече, отколкото другите джентълмени. Заемал ли е някога пари от обвиняемия? Да. Върнал ли му ги е? Не. Близостта му с подсъдимия не била ли всъщност доста далечна и натрапена на подсъдимия в дилижанси, странноприемници и пощенски кораби? Не. Уверен ли е, че е виждал подсъдимия с тези документи? Уверен. Нищо друго ли не е знаел за документите? Не. Не ги ли бил донесъл отнякъде сам той например? Не. Очаква ли да получи някакво възнаграждение за показанията си? Не. Не е ли на редовна държавна служба като провокатор? Боже господи, не. Или за някаква друга дейност? Боже господи, не! Заклева ли се в това? Хиляди пъти. Никакви други мотиви ли няма освен чист патриотизъм? Съвсем никакви.
Добродетелният прислужник Роджър Клай премина през процеса много бързо и с много клетви. Бил постъпил на служба при обвиняемия преди четири години най-добросъвестно и доверчиво. На борда на пощенския кораб от Кале попитал подсъдимия дали не се нуждае от услугите на оправен човек и подсъдимият го наел. Не бил молил подсъдимият да го приеме от милосърдие — такова нещо никога не му било минавало през ум. Скоро след това започнал да подозира подсъдимия и да го наблюдава. Много пъти по време на път, докато подреждал дрехите му, бил виждал в джобовете на подсъдимия подобни списъци. Бил взел списъците от чекмеджето на писалището на подсъдимия. Не ги бил сложил сам той преди това там. Бил виждал подсъдимия да показва същите тези списъци на френски господа в Кале и подобни списъци на френски господа в Кале и Булон. Обичал отечеството си, не можал да понесе това и съобщил на властите. Никога не е бил заподозиран в кражбата на сребърен чайник: бил оклеветен за една каничка за горчица, но тя се оказала само посребрена. Познавал предишния свидетел от седем или осем години; това било просто случайно съвпадение. Не го считал за особено чудно съвпадение. Повечето съвпадения били странни. Нито пък считал за странно съвпадение, че и неговият единствен мотив бил също чист патриотизъм. Бил истински британец и се надявал, че има много като него.