Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Обектът на целия този интерес и втренчени погледи беше един млад човек, около двадесет и пет годишен, доста висок и с приятен външен вид, с обгоряло от слънцето лице и тъмни очи. Видът му беше на млад джентълмен. Беше облечен просто в черни или много тъмносиви дрехи, а дългата му тъмна коса беше прибрана на врата с панделка; по-скоро за да не му пречи, отколкото за украса. Както вълнението на чувствата прозира през всяко покритие на тялото, тъй и бледността, предизвикана от сегашното му положение, прозираше през кафявите му страни и показваше, че душата е по-силна от слънцето. Иначе той се владееше доста добре, поклони се на съдията и остана неподвижен.
Интересът, с който гледаха този човек и дишаха в лицето му, не правеше чест на човечеството. Ако го застрашаваше по-малко ужасна присъда — ако имаше доза вероятност да му се спести някоя от жестоките й подробности, — в същата степен би намаляло и неговото очарование. Човешкото тяло, което щеше да бъде обречено на такова позорно насичане — това беше зрелището; безсмъртното създание, което така касапски щяха да разкъсат на парчета, предизвикваше възбуда. С каквото и лустро отделните зрители да покриваха интереса си според различните си способноси в изкуството на самоизмамата, в корените на този интерес беше людоедът.
Тишина в залата! Вчера Чарлс Дарней не се признал за виновен по обвинение, разобличаващо го (с безкрайно красноречиви фрази) в безчестно предателство към нашия сияен, несравним, светъл и така нататък суверен, нашия господар краля, което извършил, като по различни начини и в различни случаи помагал на Луи, френския крал, във войната му срещу упоменатия наш светъл, сияен, несравним и така нататък; тоест, като пътувал често между владенията на споменатия наш светъл, сияен, несравним и т.н. и тези на гореспоменатия Луи Французки, като нечестиво, безчестно, предателски и как ли не още разкривал на упоменатия Луи Французки какви сили готвел за изпращане в Канада и Северна Америка (От 1775 до 1783 г. Англия водила война против въстаналите колонии в Северна Америка) нашият светъл, сияен, несравним и така нататък. Всичко това Джери успя да разбере с огромно удовлетворение; докато главата му все повече настръхваше и ставаше все по-шипеста под влиянието на юридическите термини, топ постепенно схвана, че упоменатият и прежде и прежде упоменатият Чарлс Дарней, когото виждаше пред себе си, е изправен на съд, че съдебните заседатели полагат клетва и че г-н главният прокурор се приготвя да говори.
Обвиняемият, когото всички присъствуващи мислено обесваха, обезглавяваха и разсичаха (и той знаеше това), не трепваше, нито бе възприел някаква театрална поза в тази ситуация. Стоеше спокойно и слушаше внимателно. Наблюдаваше церемониите по откриването на заседанието с мрачен интерес. Ръцете му, положени върху един дървен парапет пред него, бяха така спокойни, че не помръднаха нито лист от пръснатата по него трева. Навсякъде в залата бяха нахвърляли треви и напръскали с оцет, като предпазна мярка против въздуха и заразите на затвора.
Над главата на обвиняемия имаше огледало, за да хвърля светлина върху него. То бе отразявало огромен брой най-зли и нещастни хора, които бяха изчезвали почти едновременно от неговата и земната повърхност. Тази зала би се изпълнила с най-ужасни привидения, ако огледалото можеше да върне отразените в него, както океанът ще върне един ден жертвите си. Може би през ума на подсъдимия пробягна мисълта за безчестието и позора, който е запазило. Във всеки случай една лека промяна в позата му го накара да почувствува лъч светлина върху лицето си и той повдигна поглед. Когато видя огледалото, лицето му се изчерви и дясната му ръка бутна настрани тревите.
Случи се така, че това движение извърна лицето му към онази част от залата, която беше от лявата му страна. Почти на едно ниво с очите му, на края на скамейката на съдията, седяха две лица, които веднага приковаха погледа му, и то така бързо и последвано от такава промяна на изражението му, че всички вперени в него погледи се извърнаха към тях.