Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
— Колкото е възможно.
— Около вас ще се въртят полицаи, журналистите ще се тълпят и ще ви задават въпроси. Ще питат, докато получат отговор.
— Естествено — уморено изрече тя. — Явно ще трябва да го понеса.
— Ще говорите ли с тях? — попита той.
— Длъжна ли съм?
— Не.
— Ами тогава няма да го правя.
— Но ще ви се наложи да проявите воля, за да го изпълните.
— Казах ви, че няма да говоря — нервно повиши тон госпожа Нюбъри. — Няма да говоря!
Мейсън я наблюдаваше внимателно в продължение на няколко секунди, след това каза:
— Искате ли да чуете нещо?
— Хубаво или лошо?
— Лошо.
— Добре де, казвайте.
— Ейлийн Фел, онази учителка от Санта Барбито, твърди, че ви е видяла двамата със съпруга ви да излизате на палубата — започна Мейсън. — Спорели сте разгорещено за нещо. След малко и тя ви е последвала горе. Чула изстрел, докато била на стълбите. После ви видяла надвесена над тялото на съпруга ви, което след миг сте започнали да влачите към парапета. Тогава чула втори изстрел.
— Лъже! — отсече госпожа Нюбъри.
— Смятах, че може би ще решите да промените историята, която ми разказахте — едва чуто й прошепна адвокатът.
— Не, нямам намерение да го правя — възмутено каза тя. — Тази жена лъже. А и без това тя е луда. Казвам ви самата истина. Действително излязох със съпруга си на палубата. Исках да поговоря с него, а той се опитваше да ми се изплъзне. Обясних му, че бих могла да осигуря щастието на Бел, ако ми даде парите и ми позволи да уредя нещата по свой начин. Той ми каза да се върна в каютата и да го изчакам.
— Ами пояса с парите? — попита Мейсън.
— Той ми го даде.
— Кога?
— След като тръгнах с него към палубата. Каза ми: „Ето ти парите, но не прави нищо с тях, преди да се върна. Искам всички да останат за Бел, тя да прави с тях, каквото си иска. Помни — само на Бел са“… може би не помня съвсем точно думите му. Опитах се да го накарам да се върне заедно с мен в каютата. Но той посегна да ме удари. Наистина прекали. Изтичах веднага надолу, върнах се в каютата и започнах да се преобличам.
— От кое място точно напуснахте палубата?
— От предните стъпала.
— Някой видя ли ви?
— Не.
— Срещнахте ли някого, докато се прибирахте в каютата си?
— Не си спомням.
— Защо тогава казахте на капитана, че не сте излизали на палубата?
— Защото бях сигурна, че Карл е скочил през борда, и не исках да се забърквам.
— Да не се опитвате да кажете, че когато го оставихте, вие сте смятали, че той…
— Не бъдете глупав — прекъсна го жената. — Нито пък аз съм глупачка, така че не ме мислете за такава. След като се върнах в каютата и чух петте изсвирвания на сирената, разбрах, че някой е паднал зад борда. Естествено, веднага се досетих кой би могъл да е този някой. Стоях така със смъкнатите мокри дрехи на пода и пояса с парите на съпруга ми в ръка. Веднага се досетих как би изглеждало това на околните, вие също сте наясно. Затова реших бързо да се преоблека и да скрия мокрите дрехи и пояса.
— Къде точно беше съпругът ви, когато си тръгнахте и го оставихте?
— На горната палуба.
— Там някъде наблизо е медицинският пункт, знаете ли го?
— Да, знам го.
— Светеше ли лампата в медицинския пункт?
— Не, не смятам — отвърна тя. — Наоколо беше съвсем тъмно.
— Видяхте ли някой друг на палубата?
— Не.
— И сте сигурна, че откъм медицинския пункт не идваше светлина?
— Напълно съм сигурна.
— Погледнете ме, бих искал да ви обясня нещо — каза Мейсън.
— Давайте — отвърна тя, без да го поглежда.
— Не, вижте това.
Тя вдигна тъжните си уморени очи.
— Бих искал да слушате внимателно онова, което ще ви кажа — настоя адвокатът.
— Добре де, казвайте — нетърпеливо го подкани госпожа Нюбъри. — Какво го увъртате?
— Вие заявихте на капитана, че не сте излизали на палубата — напомни й Мейсън. — Твърдяхте, че сте напуснали салона след вечерята и сте отишли право в каютата си, а съпругът ви ви е оставил и е излязъл. Сега ще се наложи да промените историята си. Общественото мнение е нещо доста странно. Бихте могли да промените историята си веднъж и това да ви се размине, стига да имате достатъчно добро обяснение защо не сте си признали всичко още от самото начало. Но в никакъв случай не би трябвало да променяте историята си втори път. Така че когато говорите следващия път, трябва да кажете истината, а освен това да сте си подготвили солидно обяснение за лъжата си първия път. Затова не правете повече изявления, преди да сте подготвена да ги отстоявате докрай. Искам да знам истината, и то цялата истина… Откъде взехте тези пари?
— Съпругът ми ми ги даде.