Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Бяха тренирали в район, където се редуваха трева и открита земя. Наоколо имаше предимно борове и дъбове, покрити с гъст, тъмнозелен, спускащ се до земята мъх. Забелязала бе на няколко места ярките петна на пролетни цветя и й се бе приискало да поспре, за да си набере букет. Но подобно глупаво хрумване би ударило като с камък сериозния водач.
Стив нямаше да я завари, че не внимава, ако не беше толкова объркана в своите мисли и проблеми. Но тя се тревожеше, че ако не се поправи, той може да каже на „баща й“, че Джини не може да потегли на Запад, тъй като не е подготвена. Това беше удобен повод да я махне от погледа си, ако се чувстваше застрашен от нея, така както тя от него.
Естествено Чарлз Ейвъри не би позволил на скаута да я остави. Беше й обещал да й отведе в Тексас и щеше да го стори. Уверена бе, че мистър Ейвъри е честен, благороден и великодушен човек. Беше като някакъв добър и нежен чичо. Не само на кораба, но и след като пристигнаха, бе имал не една възможност да се възползва от положението си. Не беше го сторил и Джини бе сигурна, че нямаше да го стори. Единствената заплаха за нея бе опасността от разкриването й от враговете на баща й, или от членовете на семейство, към което твърдеше, че принадлежи. А също и някоя атака от страна на скаута. Ако той…
— Мис Ейвъри… — повика я Стив от другия край на фургона.
Джини остави книгата и срещна погледа му.
— Мисля, че трябва да се разберем преди онова, което е между нас, да продължи. Ти си беля, жено — за мен, за себе си и за всички останали.
Джини замръзна от уплаха и размърда болезнено нараненото си тяло. Мрачният му тон и поглед й говореха, че не е познала причината за появата му — беше тук, за да й се сопне, а не за да я ухажва.
— Какво искаш да кажеш? Правя каквото трябва и влагам всички сили. И не се оплаквам.
— Твърде лесно се разсейваш, мечтателко. Наруши обещанието си да не си позволяваш да се разсейваш. А когато го вършиш, разсейваш мен, защото трябва да те поправям. А пък когато се разсейвам аз, животът на всички е в опасност.
Очите на Джини се замъглиха от притеснение и болка. Знаеше, че е прав и със сигурност намираше за тежко и неприятно задължението си да се кара на своя ученик.
— Съжалявам, Стив — промърмори тя. Ако си търпелив и ми простиш и този път, обещавам да направя всичко възможно. Кълна се.
Стив бе завладян от непознато досега угризение. Искаше да успокои девойката, която изпитваше физически и емоционални страдания. Но как да го стори, след като част от тези страдания идеха от загубата на човека, когото тя обичаше? Изглеждаше толкова беззащитна и не бе прелистила и една страница от книгата, която бе разтворила. Беше дълбоко разстроена и това чувство му беше добре познато.
— Ще ти дам още една възможност — заяви той.
Очите на Джини блеснаха от радост.
— Благодаря ти, Стив. Няма да съжаляваш. Ще те накарам да се гордееш с мен.
— Чувствата ми не са от значение, Ана, единствено важно е да си върша добре работата.
— Грешиш — отвърна тя с укрепнал глас и се изчерви.
— Нима те е грижа за това, което мисля? — попита той, като диреше по лицето й белези на женска кокетност и измама.
Червенината й се задълбочи, докато признаваше:
— Да, много.
— Тогава докажи го, бъди примерна ученичка отсега нататък. Съгласна ли си?
— Съгласна — рече тя с усмивка.
— Извади мехлема от аптеката на баща ти и се намажи цялата с него — утре ще се почувстваш по-добре. Не натискай прекалено силно, инак може да разкъсаш пришките по кожата. Бих го направил аз, но не ми е работа, а и не е редно.
Джини изпита възбуда при мисълта за плъзгащите се по тялото й мъжки ръце, масажиращи я с грижовност и нежност. Тя прочисти гърло, преди да заговори.
— Много си мил и искам да ти благодаря за това.
Стив се подпря на ритлата и прошепна.
— Не съм чувал често подобни думи. Благодаря.
— Аз си мислех, че ги чуваш през цялото време. Толкова си умен и… — тя се поколеба.
— Защо спря? Жаден съм за комплименти от една дама.
— Не мисля, че би било редно да ти кажа всичко, което мисля за теб.
— Толкова ли е лошо? — попита той с лека усмивка.