Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
— Помислихте ли за възможността вече да е отстранен? — попита замислено Дерек. — На колко години е най-младият син на Мустафа?
— Едва на единадесет. Разбира се, че помислихме и за него. Наблюдаваме всички врагове на Джамил.
— А жените му?
Омар тихо се засмя.
— Все още разсъждавате като мюсюлманин, Касим.
— Помня разказите на майка си за фанатичното съперничество между жените на Мустафа и как Махмуд на два пъти едва не умрял от отрова.
— Писа ли ви Джамил, че за това беше виновна четвъртата жена на Мустафа? Тази глупачка се опита да организира покушение срещу живота му и намери заслужен гроб на дъното на морето.
Дерек изръмжа нещо. Не знаеше това, но то не го учудваше особено. Султанът се освобождаваше от нежеланите си жени, като ги завързваше живи в чувал с камъни и ги хвърляше в морето. Защо Мустафа да не се възползва от този утвърден метод? Рядко се случваше жена да бъде екзекутирана по обичайния начин.
— А що се отнася да жените на Джамил — продължи Омар, — мерките за сигурност в харема също бяха засилени. Но той не желае да чува лоша дума за жените си, а и аз не съм склонен да ги поставя на първо място в списъка на заподозрените. Всички са лудо влюбени в господаря си и което е много по-важно, никоя няма да освободи трона за сина си, защото освен Джамил трябва да убие и Селим, и Мурад. Селим изчезна, но Мурад живее в Барка и никой не посяга на живота му.
— А когато всички синове на Мустафа умрат?
— Тогава Диванът ще реши дали първородният син на Джамил може да поеме властта.
— Случвало се е първата съпруга, кадъната, да управлява чрез сина си — промърмори замислено Дерек.
— Но момчето е едва на шест години, Касим! Ако беше по-голям… По-вероятно е Диванът да избере нов владетел и родът на Мустафа да угасне.
— Вашият глас има решаващо влияние в Дивана, не е ли така?
— О, Аллах! — засмя се Омар. — Вие разкривате нови страни на проблема, които не бяха ми хрумвали досега. Прав сте, Диванът е под мое влияние. След тридесет и пет годишна служба като велик везир моето мнение е почти равно на това на владетеля. Ала фактът си е факт: никой не знае какво решение ще взема, най-малко жените от харема. Но елате, Касим, седнете най-после! Имаме достатъчно време да обсъдим тези болни въпроси. Разкажете ми как пътувахте. През последните дни в пристанището не влезе нито един кораб, а предишните бяха проверени най-грижливо.
— Един приятел уреди да пътувам с кралски военен кораб. Щяхме да пристигнем още вчера, но ни задържаха алжирски пирати и придружаващата флота беше откъсната от нас. Смятам, че останалите кораби ще пристигнат довечера или утре сутринта. Дано са се съединили отново. Снощи ме свалиха на брега и днес сутринта влязох в града от противоположната посока. Реших, че най-подходящо е да се явя в двореца като Амад Халифе от пустинята, който поднася дарове на владетеля.
— Ами конете? — продължи да пита Омар. — Къде намерихте тези изключителни животни?
— Намерих? — изпъчи се гордо Дерек. — Аз ги отглеждам. Надявам се Джамил да живее достатъчно дълго и да създаде нова раса коне в Барка.
— Ишаллах — отговори сериозно Омар.
— Да. — Дерек кимна, внезапно станал сериозен. — Ако е решил Бог.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Дерек Синклер, граф Милбъри и бъдещ маркиз Хънстейбъл, беше безкрайно щастлив, откакто беше влязъл в града тази сутрин. Картините, шумовете и миризмите, които го поздравиха, го бяха накарали да осъзнае колко му е липсвал Ориентът и колко лесно щеше да се вмъкне отново в кожата на мюсюлманин.
Нямаше нищо английско в пазарите, които беше прекосил. Там се носеше аромат на сандалово дърво и канела, поклащаха се величествено камили, прозвънваха камбанки, а сергията на търговеца на коприни беше невъобразима смесица от цветове и блясък. Наоколо гъмжеше от хора — мъже в светли тюрбани и чернооки, тайнствено забулени жени. Гълчавата на търговците, които се пазаряха за цените, сладката песен на славеите в бамбуковите кафези, плясъкът на водоскоците — всичко това беше Барка, градът, който беше останал в сънищата на Дерек.
А палатът, издигнат на най-високия хълм, прострял се на площ повече от осемдесет квадратни километра, извика в главата му стотици отдавна забравени спомени. Сега Дерек следваше Омар по лабиринта от извити коридори. При пристигането си успя да проникне само до външния двор, заграден с високи стени, които защитаваха складовете с оръжие, монетния двор, пекарната, бараките на стражата и някои служебни сгради. Омар го преведе от кабинета си през множество помещения във вътрешния дворец. По този начин избягнаха втория двор, където влизаха само чиновници и куриери.