Сребърният ангел
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърният ангел». Краткое содержание книги:
Но после тя се запознава с един тайнствен мъж, който отново събужда в израненото й сърце нежна страст…
Омар въздъхна и последва господаря си в залата за аудиенции. Пръв беше един от слугите на Хамид Шариф, познат на великия везир. Човекът очевидно беше дошъл да предложи на владетеля робинята, за която току-що бяха разговаряли. Но не биваше повторно да занимават Джамил с тази тема, защото той непременно щеше да избухне.
Везирът махна с ръка на пратеника и бързо го отведе в преддверието.
— Господарят не желае нови робини нито за харема, нито за домакинството.
— Но, моля ви…
— Какво?
Омар изговори тази дума с толкова остър тон, че мъжът смирено сведе поглед. Никой не смееше да влезе в спор с първия министър.
— Простете, господарю. Разберете, Хамид Шариф не желае да обиди владетеля, като не му предложи най-прекрасния бисер, попадал някога в ръцете му.
— Най-прекрасния? — повтори развеселено Омар.
— Точно така, господарю. Видях момичето със собствените си очи.
— В такъв случай изразявам съжалението си. Хванали сте англичанка, нали?
Очите на човека се разшириха от учудване и той почтително кимна. Трябваше веднага да предположи, че шпионите на палата вече са съобщили за пристигането на жената. Ако не бяха те, тогава са го направили чуждестранните консули, които си пъхаха носа навсякъде. В Барка много малко тайни ставаха скрити дълго време и затова никой не проумяваше как така главата на човека, който стоеше в дъното на атентатите срещу владетеля, отдавна не се люлееше на някой кол пред портата на двореца.
— Кажете на господаря си, че сме поласкани от предложението му — продължи по-любезно Омар. — Няма да забравим проявеното внимание. Макар че от известно време насам владетелят не желае нови робини, това не означава, че в бъдеще няма да му потрябва някоя красавица. Следващия път елате първо при мен. Не занимавайте господаря с подобни дреболии.
Колко жалко, че Джамил презира престижа, който дава притежаването на много жени, разсъждаваше по-късно Омар. Повечето богати турци непрекъснато попълваха харемите си. Триста, дори четиристотин наложници не бяха нещо необичайно за хората от неговия ранг, а той се задоволяваше с по-малко от петдесет. Половината бяха подаръци, останалите бяха купени от лала Рахин в стремежа й да създаде разнообразие на сина си, който изобщо не се интересуваше от тези работи. Но Джамил почти й се разсърди и в крайна сметка й забрани да купува нови жени.
Не че владетелят не ценеше разнообразието или не обичаше жените си. Но се дразнеше, че някои от тях могат да останат като безполезни вещи в харема, а такава беше съдбата на повече от половината робини в големите хареми. Мъжете имаха ограничен брой фаворитки, а останалите, макар и понякога да привличаха окото на господаря си, седяха по цял ден бездейни и унили и прекарваха сами нощите си.
Беше изненадващо, че владетел като Джамил обръща внимание на подобни неща, но това беше факт. Държеше се така още преди в града да се разчуе, че се е влюбил в първата си съпруга Шейла. Единствен той от своя обществен кръг защитаваше възгледа, че всяка жена трябва да се почувства оценена от господаря си. Затова полагаше изтощителни усилия да прояви внимание към всичките си жени, да не ги оставя да се отдават на празни мисли. Беше разбираемо, че го плашеше перспективата непрекъснато да приема в харема си нови робини, на които трябваше да посвещава време и внимание.
Въпреки това Омар се ядосваше, защото новото момиче щеше да отвлече Джамил от тежките му грижи. Владетелят беше затворен сред четирите стени на палата и ставаше от ден на ден все по-нервен. Но Диванът нямаше да го пусне да припари навън. Без съмнение коварните убийци го очакваха извън стените на двореца. Не смееха да изложат живота му на опасност. Освен това беше крайно време поне едно от безбройните разпратени послания да даде плод.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Четири дни по-късно, рано следобед, когато Омар все още приемаше желаещите да разговарят с владетеля, съобщиха за пристигането на някакъв пустинен шейх, донесъл в дар два чистокръвни коня. Омар не се трогна особено и нареди човекът да се яви на следващия ден, но слугата настоя великият везир лично да огледа великолепните животни, които били във външния двор и целият палат излязъл да им се възхищава. Омар се ядоса, че човекът е проникнал чак до него и стражите не са го изгонили още на първата врата. От друга страна, много добре разбираше затруднението на хората си. Повечето пустинни племена, с които бяха сключили договори за приятелство, поднасяха дарове, без да пращат в столицата вождовете си. Щом този шейх се е появил лично с двата расови коня, това означаваше, че ще иска нещо от господаря на Барка.