![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Разведе ги из всичките. Плюс из по-голямата част от недвижимите имоти в Южен Мемфис. В дъното на глуха и безименна уличка край реката шофьорът рязко зави между два от тухлените му складове и подкара по една тясна алея. Стигнаха до врата, водеща към товарен док, и лимузината изчезна в сградата. Спряха и телохранителят слезе.
— Вие не слизайте — рече Котарака.
Багажникът се отвори, после се затвори. След минута лимузината отново кръстосваше улиците на Мемфис.
— Какво ще кажете да хапнем? — попита Котарака. Преди да отговорят, той викна на шофьора: — В „Черния рай“. Обади се и им кажи, че отивам на обед. В това мое заведение приготвят най-добрите ребърца в цял Мемфис. Е, не го пишат в неделния вестник. Туристическата реклама се прави, че не ме забелязва. Да се чудиш!
— Намирисва на дискриминация — обади се Лестър.
— Че то си е точно така. Но аз не им го натяквам, освен когато се опитват да ме подведат под отговорност.
— Напоследък не сме чели за теб — каза Карл Лий.
— От последния ми процес минаха три години. Не съм си бил плащал данъците. Ченгетата три седмици ровиха за доказателства, а на съда му трябваха двайсет и седем минути, за да произнесе най-скъпоценната дума в негърския английски — „Невинен“.
— И аз съм я чувал — рече Лестър.
Един портиер чакаше под навеса пред клуба заедно с внушителна група подбрани телохранители, които придружиха боса и неговите гости до едно уединено сепаре, далеч от дансинга. Цял взвод сервитьори поднасяха храната и напитките. Лестър премина на шотландско уиски и беше вече пиян, когато пристигнаха ребърцата. Карл Лий пиеше чай с лед и си разказваха с Котарака истории от армията.
Когато се нахраниха, се появи един телохранител и прошепна нещо на Котарака. Той се ухили и погледна към Карл Лий.
— Вие сте с червено елдорадо с номера от Илиной, нали?
— Да. Но паркирахме пред къщата ти.
— Сега е отпред… В багажника е.
— Какво? — обади се Лестър. — Как…
Котарака се заля от смях и го тупна по гърба.
— Без въпроси, братле, без въпроси. За всичко съм се погрижил. Котарака може всичко.
Както всяка събота сутрин, Джейк се наслаждаваше на спокойствието в кантората — никакви телефони, никаква Етъл. Беше любимото му време за работа. Заключваше вратата, не вдигаше телефона и не приемаше клиенти. Подреждаше папки, преглеждаше последните решения на Върховния съд и обмисляше стратегията си, ако му предстоеше дело. Най-сполучливите хрумвания и идеи го осеняваха в спокойните съботни утрини.
В единайсет позвъни в затвора.
— Там ли е шерифът? — попита той дежурния.
— Ще проверя — бе отговорът.
— Шериф Уолс — чу се гласът на шефа след известно време.
— Ози, Джейк Бриганс е. Как си?
— Добре съм, Джейк. А ти?
— И аз. Ще бъдеш ли на работа още малко?
— Поне няколко часа. Какво се е случило?
— Нищо особено. Исках да разменим няколко думи. Ще дойда след половин час.
— Чакам те.
Джейк и шерифът изпитваха взаимна симпатия и уважение. Джейк се бе спречквал няколко пъти с него при разпити на свидетели, но Ози го приемаше като част от работата и не се обиждаше. Джейк подкрепяше изборните кампании на Ози, а Лусиен ги финансираше, така че Ози не вземаше навътре саркастичните и остри въпроси в съда. Обичаше да наблюдава Джейк, когато пледираше в съдебната зала. Обичаше да го подкача и за мача. През шейсет и девета, когато Джейк бе студент във втори курс в Карауей и защитник в отбора по ръгби, Ози беше в последния курс и най-добър играч в отбора на университета в Клантън. Двамата съперници, без загуба до този момент, се срещнаха във финален мач в Клантън за купата на Асоциацията. В продължение на четири дълги гейма Ози тероризираше отбраната на Карауей, която бе далеч по-дребна и водена от един сърцат, но изтощен младок защитник. Към края на четвъртия гейм, при резултат 44:0 за Клантън, при една атака Ози счупи крака на Джейк.