Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— Преживяла е ужасен шок, но ще се възстанови.
Все още му се обаждаха селекционери от елитните отбори, но Хауард знаеше, че не може да изостави майка си. „Ще замина, когато тя се почувства по-добре“, казваше си той.
Сметките за лечението продължаваха да се трупат.
В началото той се обаждаше на Бети Куинлан веднъж седмично, но след няколко месеца разговорите станаха все по-редки.
Нямаше изгледи майка му да се оправи. Хауард попита доктора:
— Кога ще оздравее?
— При подобни случаи е трудно да се каже, синко. Възможно е да остане така с месеци, дори с години. Съжалявам, че не мога да бъда по-точен.
Годината мина, започна друга, а Хауард все още живееше с майка си и работеше в банката.
Един ден получи писмо от Бети Куинлан, с което му съобщаваше, че е влюбена в друг и се надява майка му да е по-добре. Обажданията на селекционерите ставаха все по-редки, после съвсем престанаха. Животът на Хауард се съсредоточи в грижите около майка му. Той пазаруваше, готвеше и продължаваше да работи. Вече не мислеше за бейзбол. Достатъчно трудно му беше да се справя с всеки нов ден.
Когато след четири години майка му почина, Хауард Келър вече не се интересуваше от бейзбол. Сега беше банкер.
Шансът му да стане прочут бе отлетял.
IX
Хауард Келър и Лара вечеряха.
— С какво ще започнем? — попита тя.
— Преди всичко ще намерим възможно най-добрия екип. Ще започнем с адвокат по недвижимите имоти, който да изработи договора с братя Дайъмънд. А след това ще ни е нужен първокласен архитект. Имам един предвид. После трябва да наемем първокласна строителна компания. Правих изчисления само за себе си. Скромните разходи според проекта ще бъдат около триста хиляди долара на стая. Цената на хотела ще стане около седем милиона. Ако планираме правилно, ще успеем.
Архитектът се казваше Тед Тътъл и когато чу плановете на Лара, широко се усмихна и рече:
— Бог да ви благослови. Отдавна чаках някой да ми предложи подобна идея.
След десет дни той представи чертежи на проектите, които отговаряха точно на мечтите на Лара.
— Първоначално хотелът е имал сто двадесет и пет стаи, които, както виждате, по ваше искане аз съм обединил в седемдесет и пет.
Според чертежите имаше петдесет апартамента и двадесет и пет луксозни стаи.
— Идеално! — възкликна Лара.
Тя показа плановете на Хауард Келър, който изрази същия ентусиазъм.
— Да започваме работа. Уредих среща с предприемач. Казва се Стив Райе.
Стив Райе бе един от най-добрите предприемачи в Чикаго. Лара веднага го хареса. Той беше грубоват, разумен, практичен.
— Хауард Келър ми каза, че сте най-добрият.
— Прав е — рече Райе. — Нашето мото е: „Строим за идните поколения.“
— Не е лошо.
— Току-що го измислих — ухили се Райе.
Първата стъпка бе да се разложи всеки елемент на серия от чертежи, които се разпращаха на евентуални доставчици — производители на метално оборудване, на тухли, на прозорци, на електротехника. Участваха над шестдесет различни предприемачи.
Когато писмените задължения бяха подписани, Хауард Келър си взе свободно време, за да го отпразнуват.
— Банката не възразява ли срещу отсъствието ти? — попита Лара.
— Не — излъга Келър, — това е част от работата ми.
Истината бе, че от години нищо не му бе доставяло толкова голямо удоволствие. Беше му приятно с Лара — обичаше да разговаря с нея, да я гледа. Питаше се какво ли е отношението й към брака.
— Тази сутрин прочетох, че „Сиърс Тауър“ е почти завършен. Това са сто и десет етажа — най-високата сграда в света — каза Лара.
— Така е — потвърди Келър.
— Някой ден аз ще построя по-висока — тържествено обяви Лара.
Той й вярваше.
Обядваха в „Уайтхол“ със Стив Райе.
— Какво следва сега? — попита Лара.
— Ами първо ще изчистим вътрешността на сградата. Ще запазим мрамора. Ще махнем всички прозорци, всички съоръжения в баните. Ще прокараме тръбите за новата електроинсталация и ще подновим водопроводната мрежа. Щом изчистим всичко, ще сме готови да започнем изграждането на вашия хотел.
— Колко души ще работят там?
Райе се разсмя:
— Цяла тълпа, мис Камерън. Ще има една бригада за прозорците, друга за баните, трета за коридорите. Те работят етаж по етаж, като започват обикновено отгоре надолу. Предвиждат се и два ресторанта и обслужване по стаите.
— Колко време ще отнеме всичко това?
— С оборудването и обзавеждането, бих казал — осемнадесет месеца.
— Ще ви дам премия, ако го направите за една година.
— Чудесно, „Конгрешънъл“ би трябвало…