Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
„Не и ако зависеше от мен“, помисли си тя.
Тръгна из фоайето, като внимателно го разглеждаше. От двете страни на входа имаше охлузени мраморни колони. Водена от някакъв импулс, Лара повдигна края на мръсния, протъркан килим. Отдолу се показа матов мраморен под. Тя се качи на мецанина. Тапетите с цвят на горчица бяха олющени. Тя повдигна едно ъгълче и отдолу видя същия мрамор. Лара усети, че все повече се вълнува. Парапетът на стълбите бе боядисан с черна боя. След като се озърна, за да се увери, че администраторът не я гледа, Лара извади своя ключ и изстърга част от боята. Видя това, на което се надяваше, парапетът бе от масивен месинг. Доближи асансьорите, боядисани със същата черна боя, изстърга малко от нея и отново откри месинг.
Върна се при администратора, като се опитваше да прикрие вълнението си.
— Бих ли могла да разгледам някоя стая?
— Нищо не губя от това — сви рамене той, подавайки й един ключ. — Четиристотин и десета.
— Благодаря.
Лара се качи в асансьора, който беше бавен и старомоден. „Ще го подновя и ще поръчам вътре стенопис“, рече си тя. В съзнанието си бе започнала вече да обзавежда хотела.
Стая четиристотин и десет имаше катастрофален вид, но възможностите да се промени веднага бяха очевидни. Тя бе изненадващо голяма, със старомодни съоръжения и безвкусни мебели. Пулсът на Лара се ускори. „Идеално е“, мислеше тя.
Слезе обратно по стълбите, стари и миришещи на мухъл. Пътеките бяха протрити, но под тях бе същият мрамор.
Лара върна ключа на администратора.
— Видяхте ли това, което искахте?
— Да, благодаря.
Той се ухили:
— Наистина ли ще купите тоя вертеп?
— Да, наистина ще го купя.
— Екстра! — възкликна насмешливо той.
Вратата на асансьора се отвори и оттам излязоха младата проститутка и възрастният тип. Тя подаде на администратора ключа и няколко банкноти:
— Благодаря, Майк.
— Приятен ден — викна след нея Майк и се обърна към Лара — ще се върнете ли тук?
— О, да — увери го тя — ще се върна.
Следващата цел на Лара беше градският архив. Поиска да види документите за имота, от който се интересуваше. Срещу такса от десет долара й дадоха папката на „Конгрешънъл Хотел“. Преди пет години братята Дайъмънд го бяха купили за шест милиона долара.
Кантората на братя Дайъмънд се намираше в една стара сграда на Стейт Стрийт. Посрещна я секретарка с ориенталски вид, облечена в тясна червена пола.
— Какво обичате?
— Бих искала да видя мистър Дайъмънд.
— Кой от двамата?
— Няма значение.
— Ще ви предложа Джон.
Тя вдигна телефона:
— Една дама иска да се види с теб, Джон — послуша за момент и погледна Лара: — За какво става дума?
— Искам да купя един от хотелите му.
— Казва, че иска да купи един от хотелите ти. Добре — тя затвори телефона. — Влизайте направо.
Джон Дайъмънд бе огромен, космат мъж на средна възраст с белези по лицето като на човек, който навремето е играл много футбол. Беше по риза с къс ръкав и пушеше голяма пура. Когато Лара влезе, той вдигна очи и я изгледа.
— Секретарката ми каза, че искате да купите една от моите сгради. Не изглеждате достатъчно възрастна, за да гласувате.
— О, достатъчно възрастна съм, за да гласувам — увери го Лара, — а също и да купя една от сградите ви.
— Така ли? Коя?
— „Конг еш нъл Хотел“.
— Какво?
— Така пише на табелата. Предполагам, че означава Конгрешънъл.
— О! Да.
— Продава ли се?
Той поклати глава:
— Ами, не знам. Той ни носи много пари. Не съм убеден, че бихме го изпуснали.
— Вие сте го изпуснали — рече Лара.
— А?
— В ужасно състояние е. Сградата се руши.
— Така ли? Тогава защо, по дяволите, ви е притрябвала на вас?
— Бих искала да я купя и да я ремонтирам. Разбира се, трябва да ми я предадете празна.
— Това не е проблем. Нашите наематели са на седмичен договор.
— Колко стаи има хотелът?
— Сто двадесет и пет. Общата площ на сградата е сто хиляди квадратни фута.
„Твърде много стаи, но ако ги обединя в апартаменти, ще станат седемдесет и пет. Може би ще излезе нещо“, помисли си Лара.
Беше време да обсъдят цената.
— Ако реша да купя сградата, колко ще искате?
Дайъмънд отвърна:
— Ако аз реша да я продам, ще искам десет милиона долара, шест милиона в брой…
Лара поклати глава:
— Ще ви предложа…
— … край. Никакви пазарлъци.
Лара седеше и пресмяташе наум разходите по ремонта. По около осемдесет долара на квадратен фут — или осем милиона долара, плюс мебели, инсталации, оборудване. Умът й трескаво изчисляваше. Бе сигурна, че ще намери банка, която да й даде заем. Проблемът бе, че й трябваха шест милиона долара в наличност, а тя имаше само три. Дайъмънд искаше твърде много за хотела, но тя желаеше да го притежава. Желаеше го повече от всичко друго в живота си.