Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
— 1949 година.
— Лесна работа — казваше Хауард. — Нюкум, Роу, Хатън и Бранка за „Доджърс“. Ренолдс, Раши, Бърн и Лопат за „Янкис“.
— Добре — предизвикваше го един съученик, взел в ръка Книгата за рекордите на Гинес, — кой е играл най-много последователни срещи в историята на лигата на майсторите?
Хауард Келър не се замисли дори за миг:
— Лу Гериг — две хиляди сто и тридесет.
— Кой има най-много отбити топки?
— Уолтър Джонсън — сто и тринадесет.
— Кой е печелил най-голям брой победи в кариерата си?
— Бейб Рут — седемстотин и четиринадесет.
Започна да се говори за качествата на младия играч и професионални селекционери идваха да видят феномена, който играеше в юношеския отбор на „Чикаго Къбс“. Оставаха изумени. Още преди да навърши седемнадесет, Келър бе получил предложения от селекционери на „Сейнт Луис Кардинълс“, на „Балтимор Ориолс“ и на „Ню Йорк Янкис“.
Бащата на Хауард бе горд с него.
— Метнал се е на мен — хвалеше се той. — Като млад играех бейзбол.
През лятото, преди да завърши училище, Хауард работеше като младши чиновник в банка, чийто собственик бе един от спонсорите на „Америкън Лиджън“.
Той си имаше сериозна приятелка — хубава съученичка, която се казваше Бети Куинлан. Бяха се разбрали, че ще се оженят, след като завършат колеж. Хауард й говореше с часове за бейзбол и понеже го харесваше, тя търпеливо слушаше. Той обичаше анекдотите за любимите си играчи и щом чуеше някой нов, се втурваше да го разкаже на Бети.
Кейси Стенджъл казал: „Тайната на ръководенето е в това да успееш да държиш настрана петимата, които те мразят, от петимата, които още се колебаят.“
Попитали Йоджи Бера колко е часът и той отвърнал: „Ама точно в тоя момент ли имате предвид?“
Топка ударила играч по рамото и един от съотборниците му казал: „Нищо му няма на рамото освен лека болка, а от това не боли.“
Младият Келър знаеше, че скоро ще се присъедини към пантеона на големите играчи. Но боговете имаха други планове за него.
Един ден Хауард се прибра от училище с най-добрия си приятел Джеси, който също играеше в отбора, и завари две писма — едното му предлагаше стипендия като играч в отбора по бейзбол в „Принстън“, другото — в „Харвард“.
— Страхотно! — викна Джеси. — Честито! — той бе искрен. Хауард Келър бе негов кумир.
— Коя ще избереш? — попита баща му.
— Защо изобщо трябва да ходя в колеж? — чудеше се Хауард.
— Още сега мога да отида в някой отбор от лигата на майсторите.
Майка му бе категорична:
— Имаш много време за това, синко. Първо трябва да получиш добро, образование, за да можеш да работиш каквото пожелаеш, когато приключиш с бейзбола.
— Добре — рече Хауард. — „Харвард“. Бети ще отиде в „Уелсли“ и така ще бъдем по-близо.
Бети Куинлан бе много доволна от решението на Хауард.
— Ще можем да се виждаме през уикенда!
Приятелят му Джеси рече:
— Много ще ми липсваш.
В деня преди заминаването на Хауард за университета баща му избяга със секретарката на един от клиентите си. Младото момче бе смаяно:
— Как можа да го направи?
Майка му бе изпаднала в шок:
— Той… сигурно преживява критическа възраст — заекваше тя. — Твоят… твоят баща много ме обича. Той… той ще се върне. Ще видиш…
На следващия ден майка му получи писмо от адвокат, който официалной съобщаваше, че клиентът му Хауард Келър-старши иска развод и тъй като няма средства да й плаща издръжка, оставя на жена си малката им къща.
Хауард прегърна майка си.
— Не се безпокой, мамо, аз ще остана тук и ще се грижа за теб.
— Не. Не искам да се отказваш от колежа заради мен. От деня на раждането ти двамата с баща ти искахме да отидеш в колеж — след миг тихо добави: — Да поговорим за това утре. Много съм уморена.
Хауард не легна през цялата нощ, мислейки дали има избор. Би могъл да отиде в „Харвард“ с бейзболната стипендия или да приеме някое от предложенията за лигата на майсторите. И в двата случая трябваше да остави майка си сама. Трудно бе да реши.
Когато на сутринта майка му не се появи на закуска, Хауард влезе в стаята й. Тя седеше в леглото парализирана, с изкривено на една страна лице. Бе получила удар.
Тъй като нямаше пари за болницата и лекарите, Хауард се върна в банката на целодневна работа. Свършваше в четири часа и всеки следобед бързаше да се прибере, за да се грижи за майка си.
Ударът беше лек и докторът го уверяваше, че майка му ще се оправи.