Звездите светят над нас
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дафина Китанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите светят над нас». Краткое содержание книги:
Лара не позволяваше нищо да застане на пътя й. Превръщаше се в непреодолима сила, за нея нямаше спиране. Беше перфекционист. Знаеше какво иска и настояваше да го получи.
В началото някои работници се опитаха да я мамят. Никога преди не бяха работили за жена и тази идея ги развеселяваше. Но ги очакваше шок. Когато Лара изобличи един от надзирателите в надписване на работа, която не е извършена, тя го извика пред целия екип и го уволни. Всяка сутрин беше на строителната площадка. Работниците идваха в шест часа и я заварваха да ги чака. Мъжете демонстрираха необуздано сексуално превъзходство. Когато знаеха, че Лара може да ги чуе, те си подхвърляха мръсни шеги.
„Знаеш ли тази за говорящата вагина? Влюбила се в един член и…“
„Едно момиченце попитало: можеш ли да забременееш, ако погълнеш семето на мъжа? Майка й отговорила: Не. От това можеш да получиш бижута…“
Имаше и открити жестове. Някой работник минаваше покрай Лара и „случайно“ докосваше с ръка гърдите или задника й.
— Опа-ла, извинявам се.
— Няма проблем — отвръщаше. Лара. — Взимай си чека и изчезвай оттук.
Постепенно веселието им започна да се превръща в респект.
Един ден Лара караше по Кедзи Авеню. До нея беше Хауард Келър. Стигнаха до един блок от сгради между две пресечки, зает изцяло с малки магазинчета.
Тя спря колата.
— Това е загуба на пространство. Тук трябва да има многоетажна сграда. Тези Малки магазини сигурно не носят голяма печалба.
— Да, но проблемът е, че трябва да се убеди всеки отделен собственик, а някой от тях може и да не иска да се махне — рече Келър.
— Ще можем да ги изкупим — заяви Лара.
— Лара, ако само един откаже, ще се чудиш какво да правиш с останалите. Ще имаш куп дюкянчета, които не са ти нужни, пък и няма да можеш да построиш това, което искаш. А ако те разберат, че тук ще се издигне голяма многоетажна сграда, направо ще те разорят с цените, които ще поискат.
— Няма да позволим да схванат намеренията ни — Лара започна да се въодушевява. — Различни хора ще говорят със собствениците.
— Случвало се е и преди — предупреди я Келър. — Само ако се разчуе, ще те изнудват за всяко пени…
— Значи трябва да внимаваме. Хайде да поискаме право за закупуване на имота.
На терена имаше повече от дузина дюкянчета и работилници — пекарница, железарски магазин, бръснарница, магазин за облекло, месарница, шивачница, дрогерия, магазинче за канцеларски принадлежности, кафене и редица други.
— Не забравяй риска — предупреди я Келър. — Ако само един откаже, губиш всички пари, които влагаш за изкупуване на останалите.
— Не се безпокой — успокои го Лара. — Ще се справя.
Седмица по-късно един мъж влезе в бръснарницата с двата стола. Бръснарят четеше списание.
— Какво ще обичате, сър? Подстригване?
Непознатият се усмихна.
— Не. Дойдох в града съвсем наскоро. Имах бръснарница в Ню Джърси, но жена ми искаше да се преместим тук, за да бъде по-близо до майка си. Търся да купя бръснарница.
— Това е единствената бръснарница в района, но не се продава — отвърна бръснарят.
Непознатият се засмя:
— Като се замисли човек, всичко се продава, нали? Разбира се, на съответната цена. Колко струва помещението — петдесет, шестдесет хиляди долара?
— Там някъде — призна бръснарят.
— Наистина много желая отново да имам своя бръснарница. Чуйте — ще ви дам седемдесет и пет хиляди.
— Не, не мисля да продавам.
— Сто хиляди.
— Наистина, мистър, аз не…
— И можете да си вземете цялото оборудване.
Бръснарят го зяпна.
— Ще ми дадете сто хиляди долара и ще мога да си взема столовете и цялото оборудване?
— Точно така. Аз си имам свои.
— Може ли да помисля? Ще трябва да поговоря с жена си.
— Разбира се. Ще мина угре.
След два дни бръснарницата бе купена.
— Това е първият — рече Лара.
Следваше пекарницата — собственост на едно семейство. Пещите в задната стая изпълваха магазинчето с мириса на пресен хляб. Една жена разговаряше със собствениците.
— Съпругът ми почина, а аз получих застраховката му. Имахме пекарница във Флорида. Търсех точно такова нещо. Искам да я купя.
— Достатъчно ни е да преживяваме — рече собственикът. — С жена ми никога не сме мислили да продаваме.
— Но ако решите, колко бихте искали?
— Не знам — сви рамене собственикът.
— Какво ще кажете за шестдесет хиляди?
— О, поне седемдесет и пет хиляди — отвърна той.
— Слушайте, ще ви дам сто хиляди — рече жената.
Собственикът я загледа втренчено.
— Сериозно ли говорите?
— Съвсем сериозно.
На другата сутрин Лара каза: