Магьосникът

Джейк ужасено погледна приятелите си, сетне продължи да чете:

„Доктор Ейприл Монтоя от Областния медицински център подчертава, че колкото и да е ужасяващ, броят на мъртвите е само част от тази потресаваща история. «Засега на всеки починал в резултат от този нов грип се падат още по шест, може би дванадесет болни. Доколкото успяхме да преценим, лечението е невъзможно — каза Монтоя. — Лично аз нямам планове за събота и неделя.» Другите местни новини са, че всички пътнически полети в Канзас са преустановени. Гарата е затворена до второ разпореждане. Всички училища в Топика също. През следващите дни и седмици жителите трябва да очакват частично или пълно изключване на електроенергията. Електрическата компания обяви «постепенно изключване на мощностите» на атомната централа в Уомиго. Макар че никой от отдела за връзки с обществеността там не отговаря на обажданията ни, записът на телефонния секретар успокоява, че в атомната централа няма авария и че това са само мерки за безопасност. Централата щяла да възобнови работата си, когато настоящата криза преминела. Всяка утеха от това съобщение обаче е отречена с последните думи, които не са «Дочуване» или «Благодарим ви за обаждането», а «Господ да ни е на помощ по време на това изпитание.»“

Джейк млъкна и прелисти на следващата страница, където имаше още снимки: изгорял камион, преобърнал се на стъпалата на канзаския музей за естествена история; задръстване по моста Голдън Гейт в Сан Франциско; купища трупове на Таймс Скуеър. Сузана видя, че едно от телата виси на стълба на уличната лампа и това й припомни кошмара от бягството към Гарата. Спомени за Ластър, Уинстън, Джийвс и Мод. „Когато този път барабаните на боговете започнаха да думкат, Спанкър изтегли смъртоносния жребий — бе казала Мод. — Ние направихме така, че да танцува.“ Всъщност искаше да каже, че са направили така, че да се обеси. Както, изглежда, сега в Ню Йорк бесеха някои хора. Когато нещата станеха странни, явно винаги се намираше въже за линчуване.