Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
Благоразумният човек
за нищо не се доверява на този, на когото нито род,
нито пък силата познава.“
А Чандарава, като видял, че страхът ги е довел до паника, им казал: „Слушайте, диви зверове! Защо треперете и искате да бягате, щом ме видяхте? Нали като разбра, че дивите зверове нямат господар, Акхандала ме помаза да царувам, а името ми е — Чандарава. Живейте щастливо, закриляни от моите лапи, подобни на гръмотевични стрели.“ След тези думи множеството лъвове, тигри, пантери, маймуни, зайци, газели, чакали и други зверове се преклонили пред него с думите: „Господарю! Заповядай ни какво да правим!“ Тогава той назначил лъва за министър, на тигъра наредил да охранява леглото му, на леопарда поверил сандъчето с бетела, слона направил пазач, на маймуната заповядал да държи над главата му чадър. А всички свои сродници — чакали, изгонил с ритници. Истински се наслаждавал Чандарава на щастливо царуване в онова време, когато лъвовете и другите зверове му носели плячка и я трупали в нозете му. А той я раздавал по царски на всички.
Така минавало времето и ето че веднъж, когато пристигнал на царско събрание, чул как недалеко вият чакали. Козината му настръхнала, очите му се напълнили със сълзи от радост, той станал и завил с пронизителен глас. Щом чули този вой, лъвовете и другите зверове помислили: „Та това е чакал!“ За миг склонили глави от срам и казали: „О! Значи, този чакал ни е управлявал… Ще го убием!“ А той. като ги чул, се опитал да избяга, но загинал, разкъсан от тигъра.
Ето защо аз казвам: „Който не със свои близки…“ Но Пингалака попитал: „Как мога да разбера, че е замислил зло? И по какъв начин ще ме убие?“ Даманака отговорил: „Обикновено той се приближава към нозете на божествения с отпуснато тяло. Ако днес започне да се промъква боязливо, готвейки се да нанесе удар с острите си рога, нека божественият знае, че противникът е намислил зло.“
Като казал това, Даманака се надигнал и тръгнал към Сандживака. И приближавайки се бавно към него, се престорил на нерешителен. Тогава онзи попитал: „Скъпи, добре ли се чувствуваш?“ Той отговорил: "Как може да бъде добре подчиненият? На какво основание?
Слугите не познават радост,
тревогата им е голяма и даже в шемета на дните
нито частица вяра нямат.
А също така:
Да се родиш, е зло голямо,
а после мъката те стига:
труд и беди — това не е ли
една безжалостна верига.
„Бедняк, глупак, слуга и болен,
изгнаник сиротен — това са куп мъртъвци в живота даже“ —
така за тях говори Вяса.
Излъгал се е този, който
слугата с кучето сравнява:
спи кучето, където иска,
слуга слугата си остава.
И за всеки случай:
„Къде е времето? Къде съм аз? Приятелствата? Ползата къде е? Лишението?… — Всеки час да мисли този, що живее.“
След тези думи на Даманака, който криел своите замисли, Сандживака казал: „Скъпи, разкажи това, което ти се иска да кажеш.“ Онзи отговорил: „Нали си мой приятел, трябва да ти съобщя нещо полезно за теб. Нашият господар Пингалака е много разгневен. Днес той каза: «Ако убия Сандживака, ще мога да заситя всички хищници.» Тези думи ме натъжиха много. Затова прави сега това, което е нужно.“ И като чул тези думи, подобни на гръм от ясно небе, Сандживака много се наскърбил. Свикнал да се доверява на Даманака, той усетил тревога в сърцето си и с голям страх казал: „Нали хубаво се казва:
За подлеците Царят е достъпен, жените са достъпни за порочността. Богатствата се леят с гръм и тътен към алчните, подобно на дъжда.
Уви! Горко ми, горко! Какво ли ще се случи с мен?
Когато царят е изпълнен с мощ и почит — той е просто всеобхватен. Но щом към своите слуги е лош, тогава е за всички непонятен.
А също така:
Който гняв не знае без причина, той за милост е готов. Уви,
как ли ще зарадваш властелина, който без причина се гневи?
Щом злодея яростен се впива в нашите сърца, настава ад. Змийската отрова се излива в думите му като водопад.
Към лотосния цвят гъсок летял
сред тъмнината, но бил излъган той от този бял
свят на луната. Съзирал после с дни, от мак на мак,
лъч от звездите. Човекът е добър, но има пак
страх от лъжите.
Уви! Какво лошо съм направил на моя господар Пингалака?“ Даманака казал: „Приятелю, царете обичат да вредят без причина и в другите да търсят недостатъци.“ Сандживака се съгласил: „Това е така. Нали хубаво се казва: