Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Милев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панчатантра (Древноиндийското петокнижие)». Краткое содержание книги:
Щом у злодея няма сила,
той друг към теб ще прати с мощ.
И камъка не реже нищо,
но може да наточи нож.“
Лъвът попитал: „Как?“ Онзи отговорил: „Нали битките с многобройни слонове, опиянени от страст, гайяли, биволи, глигани, тигри и пантери са оставили по тялото ти следи от зъби и нокти. А Сандживака, който живее постоянно при теб, оставя всякакви нечистотии. След време в тях ще се завъдят червеи. И те ще проникнат през раните дълбоко в тялото ти. Тогава ще загинеш. Нали е казано:
Не приютявай този, който
за теб съвсем е непознат. Тъй по вина на дървеницата
умряла въшката със яд.“
Онзи попитал: „Как?“ Даманака разказал:
ДЕСЕТИ РАЗКАЗ
„В стаята на един цар имало прекрасно легло, изработено с голям вкус. И там, в една гънка на покривката, живеела въшка на име Мандависарпини. Окръжена от многобройно потомство — синове, дъщери и внуци от синовете и дъщерите, — тя през цялото време се хранела с кръвта на спящия цар. И от това станала охранена и забележима. Така си живяла тя там… Но ето че веднъж на това легло паднала, донесена от вятъра, една дървеница на име Дундука. Щом усетила необикновено мекото и благоуханно легло, постлано с най-фина покривка и две възглавници, легло, подобно на широкия пясъчен бряг на Джахнави, дървеницата изпаднала в неописуем възторг. Допирането до това легло й отнело разума и ето че веднъж, движейки се назад-напред, по волята на съдбата се срещнала с Мандависарпини. Тя казала: «Ти как попадна в това легло, предназначено за царя? По-скоро се махай оттук!» Но онази отговорила: «Уважаема! Не ми говори така. И ето защо:
Спасен от смърт за огън пита, съпруга мисли за съпруг. По-низш — от брахман се почита, а пришелец — от всеки друг.
А аз съм твоя гостенка. Наслаждавала съм се на най-различна кръв: на брахмани, на кшатрии, вайши и шудри. Тяхната кръв е солена, лигава и с нея не можеш да се наситиш. А кръвта на този, който спи на това легло, без съмнение услажда сърцето и е подобна на нектар. Та той не страда от болести, защото постоянно с усърдие му носят лекарства и всякакви лечебни билки, предписани от лекари. На него му дават сила приятни и редки, изкусно приготвени храни, силни от примеса на захарта, наровете, джинджифила и пипера и от превъзходното месо на обитателите на земята, водата и въздуха! Да вкуся от тази кръв, ще бъде еликсир за мен. Ето защо бъди милостива и ми разреши да я опитам: нали тя носи радост и насищане, тя е ароматна и сладка.» Въшката възразила-: «Това е невъзможно за тези, които като теб притежават огнени уста и живеят само за това, защото умеят да хапят. Нали е казано:
Който своя дом не знае, хората и своя ден — глупав — няма да познае щастието окрилен.»
Но дървеницата паднала в нозете й и започнала отново да я моли. И като проявила голяма милост, въшката се съгласила, казвайки: «Така да бъде. Но ти не трябва да се храниш с кръвта на царя от неподходящо място и в неподходящо време.» Тя попитала:
«Какво подходящо място и време? Току-що съм дошла и това не ми е известно.» Въшката отговорила:
«Когато тялото на царя е обхванато от опиянение, умора или сън, ти можеш внимателно да хапеш нозете му. Ето това е единственото място и време.» И дървеницата се съгласила с това. Но ето че една вечер забравила за неподходящото време и измъчвана от глад, ухапала едва задрямалия цар по гърба. И той, като опарен с нажежен камък, като ужилен от скорпион, като докоснат с главня, веднага скочил, хванал се за гърба и казал: «Ой! Някой ме ухапа! Каквото и да става, намерете в леглото това насекомо!» Изплашената Дундука избягала и се вмъкнала в една пролука на леглото. Веднага дошли изпълнителите на царските заповеди и като взели светилник, започнали усърдно да търсят. По волята на съдбата те настигнали Мандависарпини, която бързала да се скрие в копринената дреха, и я убили заедно с всичките й роднини.
Ето защо аз казвам: «Не приютявай този, който…» И освен това не подобава на божествения, да изоставя своите наследствени слуги. Нали:
Който не със свои близки —
с чужди е поел в света — на Чандарава — — глупака,
ще прилича в гибелта.“
Пингалака попитал: „Как?“ Онзи разказал:
ЕДИНАДЕСЕТИ РАЗКАЗ
"Живял някога в една пещера в околностите на града чакал на име Чандарава, шията на когото била изтъняла от глад. Веднъж, като се скитал за храна, дочакал нощта и влязъл в града. Градските кучета го изхапали с острите си зъби и той, треперещ от страшния им лай, препъвайки се, хукнал и се вмъкнал в дома на някакъв занаятчия. Там паднал в голям котел, пълен с индиго, и кучетата се разбягали. А чакалът с голяма мъка се измъкнал от котела и отишъл в гората. Когато всички зверове видели тялото му, оцветено от индиго, се запитали: „Що за същество е това с този непознат цвят?“ И като замижали от страх, избягали, разказвайки на останалите: „Е, тежко ни! Отнякъде се яви непознато същество. Не се знае какви са неговите навици и каква е силата му! Затова хайде да се отдалечим. Нали е казано: