Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Годината е 1381. Едно младо момиче очаква с трепет Майския празник — в близкия замък Рейвънскрофт ще има голямо пиршество, на което е поканена и тя заедно с годеника си, писар в замъка. Нито мрачните предзнаменования, нито слуховете за селски бунтове и размирици, нито дори неизясненото убийство на една прислужница могат да помрачат възторженото настроение на Биатрис. Но неприятностите следват една след друга — изчезва синът на мелничаря, кралски служител е намерен мъртъв. Може би старият свещеник има право, като твърди, че в Полунощната кула на Рейвънскрофт са си дали среща силите на злото?
Тогава идва най-страшното — тайнственият убиец нанася нов удар. Биатрис и годеникът й са разделени навеки. Писарят Ралф съзнава, че и неговият живот е в опасност, и че убиецът сигурно го преследва, защото единствено той подозира къде се намира кръстът на Бритнот — скъпоценна реликва от ранно-християнската епоха, която според легендите е скрита някъде край замъка Рейвънскрофт. Но писарят би могъл да разкрие убиеца, само ако на негова страна са любовта и вярата на Биатрис. А Биатрис вече знае, че смъртта не е край, а начало на нов път и нови изпитания за човешката душа…
— Заедно с Ралф скърбим за смъртта на Биатрис — продължи той, — но сега имаме по-важни проблеми. Тялото на Гудман Уинтроп лежи увито в саван, готово за погребение. Той беше неприятен човек, дори подлец, но все пак беше кралски служител. Миналата нощ е бил наръган смъртоносно в Малдън. Знаем, че е излязъл от кръчмата с една прислужница. Мастър Биърдсмор, заедно с Ралф утре ще разследвате този въпрос.
— Коя кръчма? — попита командирът на гарнизона.
— „Гърнето с мащерка“. Нямам съмнения, че убийството на Уинтроп е следствие от голямото недоволство, предизвикано от поголовния данък. Но Кралският съвет в Лондон държи на своето. Архиепископ Съдбъри и ковчежникът Хейлс са решили, че хазната трябва да бъде напълнена и данъкът няма да бъде отменен. Изпратих спешни писма до Лондон. Бог знае какво ще стане сега.
— Ами нападението над младия ни писар? — попита лейди Ан. — Мислиш ли, че и то е свързано с данъка?
Сър Джон кимна, почесвайки изпъстрената си с венички буза.
Ралф остави парчето хляб.
— Аз не мисля така. Откъде са знаели, че живея в замъка? А дори да е така, защо да ме нападат? Аз не съм бирник.
— Съгласен съм — обади се Биърдсмор и отблъсна чинията си встрани. — Вярно е, че бунтовници действат из Кент и Есекс, но защо да нападат мастър Ралф по този начин? Това не е в техен стил. По-скоро стрела от някое дърво или нож в гърба.
Думите му смразиха Ралф и предизвикаха мрачно мълчание.
— Съзнаваш ли какво казваш? — предпазливо попита сър Джон.
— Да. — Биърдсмор беше твърд. — Сър Джон, аз съм командир на тукашния гарнизон. Работата ми е да защитавам този замък и хората, които живеят в него. Гудман Уинтроп несъмнено е бил убит от селяни-бунтовници. Утре ще отидем и ще обърнем „Гърнето с мащерка“ надолу с главата — да видим каква помия ще се излее.
Ралф се усмихна на прямотата на Биърдсмор. Недодяланият войник обикновено си мълчеше, но смъртта на Фийби все още го измъчваше.
— Ти харесваше Фийби, нали? — Преди да се усети, думите бяха изхвръкнали от устата му.
Командирът на гарнизона подръпна галоните по кожения си жакет.
— Нещо повече, мастър Ралф — промърмори той. — През последните дни много мислих.
— Тогава кажи ни какво си мислил — обади се лейди Ан.
— Нощта, когато Фийби беше убита — отвърна Биърдсмор, — тя нямаше намерение да се прибира. Беше се съгласила да се срещнем близо до Полунощната кула. Сър Джон, Фийби беше добро момиче. Не беше умница, но имаше здрав разум.
Той млъкна и отпи от халбата си. Ралф усети близост с този суров войник, който също беше изгубил любимата си, но успешно прикриваше скръбта си.
— Фийби не е излизала от замъка — продължи Биърдсмор. — Не беше глупава. Някои от момчетата я закачаха, но тя можеше да се грижи за себе си. Разказа ми как Уинтроп бирникът й бил предложил сребърна монета, за да легне с него. — Той сви юмрук. — Канех се да си поговоря с Уинтроп. — Той преглътна сълзите, които напираха в очите му. — Тя никога не би отишла по тъмно на място като Дяволската горичка. Смятам, че е била убита в Рейвънскрофт и тялото й е било отнесено там. Доктор Вавасур, ти прегледа трупа на Фийби. Беше ли изнасилена?
Тиобалд, който си играеше с трохите около чинията си, трепна като подплашен заек, очите му запримигваха, устните му бяха стиснати.
— Не, не беше. Ударили са я по главата, преди да я убият.
Отец Ейлред се намръщи.
— Но защо, ако не е била изнасилена? Беше бедна, нямаше нито сребро, нито злато. Нещо повече, ако е била убита тук, защо никой не е чул виковете й? Пък и не можеш да изнесеш труп през подвижния мост и никой да не те забележи.
Думите му бяха посрещнати с одобрителни мърморения. Лейди Ан, която седеше до съпруга си, подпъхна посивялата си коса под тясната шапчица. После нервно се почеса по бузата и почука по масата с пръсти.
— Слава Богу, че прислугата не е тук. — Тя обходи с поглед залата. — Само преди няколко дни всички празнувахме Майския празник. Великите пости и зимата останаха зад нас. Имаше прясно месо от касапина, пролетни зеленчуци, билки и цветя. — Тя потръпна. — А сега сякаш отново е ледена зима. Мастър Биърдсмор — гласът й стана рязък, — изглежда искаш да кажеш, че в този замък има убиец. Познаваш ли някого, който би искал да убие Фийби?
Преди той да успее да отговори, се обади отец Ейлред.
— Както каза, мастър Биърдсмор, Фийби беше добро момиче и чудесна прислужница. Но всички знаем, че беше и много любопитна.
— Съгласен съм, отче. — Биърдсмор отмести поглед.
— Беше нещо повече — обяви лейди Ан. — Обичаше да подслушва на вратата, да следи хората.