Аз съм легенда
- Автор: Матисън Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Аз съм легенда». Краткое содержание книги:
Окован във веригите на собственото си съществуване, Робърт Невил се е превърнал в жив мъртвец, но много по-богат душевно и изтънчен емоционално от редица други мъртъвци. В търсене на Корените на Злото този самотник дълбае неуморно миналото на човечеството, на собствените си кошмари, откъдето извира сатанинския ужас, сблъсъка с неведомите Сили на Мрака и със Смъртта. Но Смъртта не е ли всъщност алтернатива на живота, едно друго измерение на тленното, макар и под формата на легенда?
„Аз съм легенда“ — една прекрасна и мрачна история за съвременния вампиризъм, която ще ни накара да повярваме в невероятното и да останем очаровани от срещата ни в Зоната на Здрача…
Или всъщност не самите вампири — тъй като вече ставаше ясно, че тези бродещи призраци се оказваха по-скоро жертви, както всички останали, засегнати от болестотворния бацил. Виновникът на практика бе онзи наглед безобиден микроорганизъм, който скрит зад дебелите плътни завеси на легендите и поверията, вършеше своите злодеяния, докато хората превиваха гърбове пред демоничния страх от неизвестното… А какво можеше да се каже за черната чума, опустошила Европа и покосила три четвърти от населението й?…
В десет вечерта със зачервени очи и слепоочия, стегнати от мигрената, Невил усети, че примира от глад. Извади от хладилника солидно парче месо и докато пържолата се изпичаше, взе набързо един душ.
Леко се сепна, когато чу как камъкът хлопна по един от кепенците на прозореца. После се усмихна. През целия ден дотолкова бе погълнат от изследванията, че въобще беше забравил за глутницата, която сега дебнеше в мрака около къщата. После неочаквано осъзна, че дори не знаеше колко от онези, които търпеливо го изчакваха отвън нощем, бяха Живи, в общоприетия смисъл на думата, и колко от тях бяха Неживи, обикновени марионетки, чиито конци дърпаше бацилът. Трябваше да има и от едните, и от другите, тъй като той беше убил доста от Живите с револвера, докато Неживите оставаха недосегаеми за куршумите. Трябваше най-сетне да разбере защо се получава така. И каква бе всъщност причината, която заставяше Живите да се присъединяват към другите край къщата му. Защо само и точно те, а не всички останали от областта?
Изяде с апетит пържолата и изпи чаша вино, учудвайки се на удоволствието, което вечерята му достави. Обикновено храната му се струваше напълно лишена от вкус, сякаш нямаше никаква сладост, и той дъвчеше автоматично, по навик. Явно възвърналият се апетит бе резултат от напрегнатата работа и неговото откритие. Дори много повече — през целия ден той не бе изпил капчица алкохол, даже не изпитваше каквото и да е желание да го стори…
Когато приключи с храненето, той се върна в дневната, пусна плоча на грамофона и с уморена въздишка се отпусна във фотьойла. Помъчи се за момент да не мисли за вампирите, да се концентрира и да се изпълни единствено с музиката на Дафнес и Хлое, от Равел. Ала не устоя на изкушението. Стана и за пореден път прилепи око в окуляра на микроскопа.
„Малко чудовище! — изшептя почти приятелски, забелязал миниатюрната протоплазмена пръчковидна бактерия, която мърдаше върху стъклената пластинка. — Мръсно, малко чудовище!“
Следващият ден се оказа далеч по-безрезултатен.
Лъчите на слънчевата лампа действително унищожаваха микроорганизмите, но това нищо не обясняваше.
Невил размеси сулфиди алицин с инфектирана кръв, ала микробите изглежда никак не се смутиха. Не беше за вярване: чесънът държеше вампирите на разстояние и бе доказано, че състоянието им се влияеше от кръвните инфекции и въобще от заболяванията на кръвта. А какво се получаваше в действителнност: основната съставка на чесъна, размесена с тяхната кръв, не даваше никакъв ефект!
Същото се отнасяше и за коловете — предизвиканият по този начин кръвоизлив не беше достатъчна причина за „смъртта им“(той продължаваше да си спомня за онази проклета жена)…
Но тогава какво ставаше на практика?
Твърде скоро Невил започна да се изнервя. Отчаянието бързо го завладя и той взе да се укорява, сякаш сам беше виновен за случилото се. В крайна сметка реши да подхване нещата от самото начало.
Някои факти вече бяха установени. Микробът съществуваше. Можеше да се предава, при това бе лесно прилепчив. Слънчевите лъчи го унищожаваха. Чесънът оказваше определено въздействие върху вампирите. Някои от тях се заравяха да спят в земята. Можеха да бъдат убити с ясенов кол в сърцето. Не се превръщаха нито във вълци, нито в прилепи, но някои животни можеха да прихванат заразата от тях и да се превърнат във вампири.
Добре. Невил взе един бял лист, прокара по него вертикална черта с молива и се зае да попълва лявата и дясната половини. Най-отгоре в едната колона написа: Бацили, над другата нарисува въпросителен знак. После започна.
Кръстовете: не, те не можеха да имат никаква връзка с бацилите, а ако имаше такава, то тя беше само в сферата на предполагаемото и най-вероятно в чисто психологически аспект. Дясна колона…
Земята: можеше ли тя да оказва някакво влияние върху микроорганизма? Не. Как би могла пръстта да проникне в кръвообращението? Между другото, онези от вампирите, които се заравяха да спят в земята, бяха много малко. Дясна колона…
Слънцето: тук вече можеше да напише някои нещица в лявата колона!