Аз съм легенда
- Автор: Матисън Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Аз съм легенда». Краткое содержание книги:
Окован във веригите на собственото си съществуване, Робърт Невил се е превърнал в жив мъртвец, но много по-богат душевно и изтънчен емоционално от редица други мъртъвци. В търсене на Корените на Злото този самотник дълбае неуморно миналото на човечеството, на собствените си кошмари, откъдето извира сатанинския ужас, сблъсъка с неведомите Сили на Мрака и със Смъртта. Но Смъртта не е ли всъщност алтернатива на живота, едно друго измерение на тленното, макар и под формата на легенда?
„Аз съм легенда“ — една прекрасна и мрачна история за съвременния вампиризъм, която ще ни накара да повярваме в невероятното и да останем очаровани от срещата ни в Зоната на Здрача…
Беше на ръба на нервната криза. Идваше му да се разплаче като дете, поне щеше да му олекне. Сълзите, знаеше, облекчават. Събра сили и се помъчи да обуздае нервното си напрежение.
„Какво, по дяволите, ми става? — за кой ли пореден път си зададе въпроса. — Намирам някакъв ключ и под претекст, че не може да отключи всички врати, веднага губя ума и дума?… Та това е направо смешно!“
Изпи чашата, която малко преди това беше напълнил. Имаше нужда. После надигна ръка пред лицето си. Вече не трепереше.
„Хайде, бебчо — започна да се самоиронизира, — успокой се, бъди послушен, мисли трезво. Дядо Коледа отдавна е тръгнал на път, напълнил чувала с хубави отговори на твоите въпроси… Скоро няма да си като Робинзон Крузо в плен на пустинния остров, сам в нощта, сам сред пъкления океан от смърт…“
Усмихна се. Започваше да се отпуска.
„Добре го измислих, сполучлив образ изваях… — каза си. — Последният човек на Земята бил поет от класа… И да не го знае!“
После реши да си легне. Нищо повече не можеше да направи днес.
Докато се събличаше, нахвърли набързо онова, което на следващия ден трябваше най-напред да свърши. Да потърси и да намери микроскоп! Край вече на проучванията, без да има предварително начертан план, повече нямаше да се лута тъй слепешката, както му дойде!
Заспа и му се присъниха рояци насекоми, вирусоносители и други хапещи твари, които пренасяха болестта от човек на човек. Това ли обясняваше ужасната бързина, с която епидемията се бе разпространила?
Към три сутринта го събуди поредната пясъчна буря, която клатушкаше къщата.
И изведнъж, сякаш блесна светкавица в тъмната нощ, озарението го споходи…
Микроскопът, който намери, се оказа неизползваем, явно поради фабричен дефект.
Естествено, Невил нищичко не разбираше от такъв тип уреди, затова бе взел първия, който му бе попаднал под ръка. Три дена по-късно с проклятие го беше разбил в стената. Щом се успокои, той се върна в библиотеката да потърси някакъв наръчник по микроскопия. Намери един, който го задоволи, взе го със себе си. И още на следващия ден, когато излезе, първата му работа бе да посети няколкото оптични магазина, откъдето се прибра едва след като намери онова, което му трябваше: прецизен, усъвършенстван и мощен модел микроскоп.
„Още едно доказателство — помисли си, — че винаги сглупяваш да вършиш всичко половинчато…“
Наложи си да не използва уреда, докато не разбере точно как се сглобява и начина му на употреба. Счупи една дузина лещи, преди да успее в начинанието, но в крайна сметка след три дена уредът беше сглобен. Никога не си беше представял, че някаква си там бълха, видяна под микроскоп, ще се окаже такова отвратително чудовище…
После забеляза, че каквото и да правеше, винаги под обектива се вмъкваха прашинки, които му изглеждаха като огромни късове гранитни скали… До голяма степен това се дължеше на пясъчните бури, които се повтаряха средно на всеки четири дена, но и на още нещо — безредието, царящо в неговата „лаборатория“, което го принуждаваше да размести десетина пособия, докато намери онова, което му беше необходимо.
Така лека-полека се научи да внася порядък в работата си. Всяко нещо си намери точно определеното му място: стъклените пластинки, пинсетите, епруветките, иглите, химическите реактиви… И леко развеселен, той забеляза, че наложената по този начин дисциплина го изпълваше в края на краищата със задоволство. Работата му стана приятна.
„Чувства се, че кръвта на стария Фриц отново закипя…“ — засмя се.
Дойде най-сетне денят, в който той се зае да изследва част от кръвта, взета от трупа на една от жените. Междувременно беше успял да счупи още няколко стъклени пластинки и лещи. Ала с всяка измината секунда сърцето му забиваше все по-ожесточено. Знаеше, че бе настанал решителният момент — най-сетне всичко беше готово!
Той стаи дъх и прилепи око до окуляра…
„Така-а-а…“ Значи това не беше вирус. Вирусът щеше да е невидим. Онова, което виждаше лекичко да шава отдолу между стъклените пластинки, беше някакъв вид микроб…
Докато го наблюдаваше ненаситно, залепил око в окуляра, думите сами изплуваха в съзнанието му: „Кръщавам те вампирис …“
В един от дебелите учебници по бактериология беше прочел, че цилиндричната бактерия, който мърдаше пред очите му, беше бацил, мъничка протоплазмена пръчковидна бактерия, която се придвижваше в кръвта посредством миниатюрните си подвижни крайничета, наречени ресници.