Аз съм легенда
- Автор: Матисън Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Аз съм легенда». Краткое содержание книги:
Окован във веригите на собственото си съществуване, Робърт Невил се е превърнал в жив мъртвец, но много по-богат душевно и изтънчен емоционално от редица други мъртъвци. В търсене на Корените на Злото този самотник дълбае неуморно миналото на човечеството, на собствените си кошмари, откъдето извира сатанинския ужас, сблъсъка с неведомите Сили на Мрака и със Смъртта. Но Смъртта не е ли всъщност алтернатива на живота, едно друго измерение на тленното, макар и под формата на легенда?
„Аз съм легенда“ — една прекрасна и мрачна история за съвременния вампиризъм, която ще ни накара да повярваме в невероятното и да останем очаровани от срещата ни в Зоната на Здрача…
„Да, но вампирите не дишаха, поне «умрелите» вампири. Значи функционирането на тяхната лимфна циркулация е било съкратено до 50%, което именно е довело до стаза8 на значително количество токсини.“
Невил веднага се досети за зловонния дъх на сплутата им кръв…
Още веднъж той прочете някои от страниците:
„Бактериите проникват в кръвообращението, където… Белите кръвни телца играят основна роля в защитната система на организма, като го предпазват от въздействието на бактериите… Много болести у човека, предизвикани от бактерии, могат да бъдат пренесени от насекоми, носители на такива болестотворни микроорганизми: мухи, комари, бълхи и всякакви мушици… В случай на бактериологично нашествие, «заводите» за фагоцити9 предоставят на кръвта допълнителни начини за защита…“
Невил остави настрана книгата. Колкото повече напредваше в своите проучвания, толкова по-очевидна ставаше връзката, съществуваща между кръвта и имунната защита срещу бактериите, борбата на белите кръвни телца с тях. В такъв случай трябваше ли той да намрази достатъчно всички онези, които бяха умрели, прокламирайки за вярна теорията за микроорганизмите, и иронизирайки в същото време теорията за вампирите?
Вцепенен, той се изправи, наля си уиски, но седна, без да докосне чашата, опитващ се да проникне с поглед в стената…
Значи така, зародиши, микроорганизми, микроби — все приносители на зараза…
Дали му харесваше или не, но може би в края на краищата ставаше въпрос именно за микроорганизми?
Зародиши, бактерии, вируси, вампири: нима съзнанието му бе готово да отблъсне такава логична последователност? И ако всичко това продължаваше да му е неприятно и да го дразни, не беше ли просто защото той се оказваше само един твърдоглав, непоправим реакционер, или защото имаше опасност подобна теория да го отведе до най-неочаквани заключения? Да го изправи пред непосилна, свръх силите му задача? Не можеше да каже. И двете хипотези бяха твърде възможни — едната не отричаше другата. Бактериите можеха да бъдат отговор на проблема „вампир“…
Ала вече се чувстваше потопен в необятния океан на цялата тази действителност, от която нищичко не разбираше. Вече се сравняваше с невръстното холандско момченце, което подобно на него се мъчеше с малките си ръчички да запуши пробойните на дигата и да спре по този нелеп начин прииждащите мощни морски вълни. Така и той сега се опитваше да възпре прилива на заливащите го нови идеи. Очите му се отваряха за новите, за непознатите до този момент неща на света. Трябваше да отстъпи пред неоспоримото — огромните цунами на отговорите разбиваха на пух и прах дигите на неговите предишни представи…
Епидемията беше избухнала ненадейно. Дали нещата щяха да се развият тъй бързо, ако единствено вампирите бяха причината? Нощното им бродене щеше ли да предизвика такива поражения? Разбира се, че не! Теорията за бактериална зараза беше единственото възможно обяснение за невероятната бързина, с която се бяха развили събитията, за геометричната прогресия на броя на жертвите.
А в същия този момент десетина нови идеи се заблъскаха в съзнанието му.
Мушиците и комарите — и те играеха своята роля в цялата тази история. Те бяха вирусоносителите, те бяха пренесли болестта по четирите краища на планетата.
От друга страна бактериалната теория обясняваше много неща. Например това, защо болните се затваряха през деня, изпаднали в кома, предизвикана от микроорганизма, който по този начин се защитаваше от действието на слънчевите лъчи.
И още: не бяха ли именно бактериите двигателният мотор на „живите“ вампири? Не беше ли възможно микробът, който убиваше живите, да е източник на енергия за мъртвите?
Ето, това той трябваше да узнае.
Надигна се бързо и рязко, за малко не се втурна навън. Едва в последния момент обърна гръб на вратата, отказвайки се да снеме стоманеното резе.
„Господи! — успя да си помисли. — Вече губя разсъдък!“
Нощта отдавна се бе спуснала.
Закрачи нагоре-надолу из дневната, мъчейки се да намери отговор на нахлулите нови въпроси.
По какъв начин можеше да се обясни въздействието на коловете, които, проболи ги точно в сърцето, причиняваха тяхната смърт? Как после да свърже това с бактериалната си теория? Кръвоизливът не беше достатъчно обяснение: спомни си случая с жената… Ами ужасът, който изпитваха при вида на кръстове и разпятия? Действието на огледалата, на чесъна, на водата?… Каква беше връзката между всички тях и бактериите?
8
Стаза или стазис (мед.) — застой (бел. прев.)
9
Фагоцит (мед.) — органична клетка, която има способност да поглъща и унищожава чужди тела и бактерии (бел. прев.)