Аз съм легенда
- Автор: Матисън Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Аз съм легенда». Краткое содержание книги:
Окован във веригите на собственото си съществуване, Робърт Невил се е превърнал в жив мъртвец, но много по-богат душевно и изтънчен емоционално от редица други мъртъвци. В търсене на Корените на Злото този самотник дълбае неуморно миналото на човечеството, на собствените си кошмари, откъдето извира сатанинския ужас, сблъсъка с неведомите Сили на Мрака и със Смъртта. Но Смъртта не е ли всъщност алтернатива на живота, едно друго измерение на тленното, макар и под формата на легенда?
„Аз съм легенда“ — една прекрасна и мрачна история за съвременния вампиризъм, която ще ни накара да повярваме в невероятното и да останем очаровани от срещата ни в Зоната на Здрача…
Последният човек на Земята трябваше сам да се справи със собствените си проблеми.
Научният отдел представляваше просторна зала с високи, широки прозорци. До входа се намираха дългата маса и бюрото, където връщаха томовете по времето, когато все още имаше някой, който да ги поиска.
Невил спря за миг, обходи залата с поглед. Толкова книги (изоставени останки от знанието на цял един свят, сега превърнали се в невзрачни подобия) се бяха оказали неспособни да спасят разрухата и унищожението на човека…
Той приближи рафтовете отляво, взирайки се в табелките, посочващи тематичните раздели. Астрономия… Не, небето не го интересуваше. Влечението му към звездите бе секнало завинаги заедно с останалите негови желания. Физика, Химия, Механика… Невил премина нататък.
Отново се спря и надигна очи към тавана, декориран с мозайки в индиански стил. Утринното слънце проникваше в залата през мръсните прозорци и прашинките отвътре на талази лениво се носеха в танц сред светлите снопове на лъчите. Дългите дървени маси и столовете край тях грижливо бяха подредени едни до други. Някой явно се беше погрижил да го стори, най-вероятно в деня, в който бяха затворили библиотеката. Помисли си, че би могла да е онази, младичката библиотекарка, която за последен път бе изпитала удоволствието да намести столовете до масите. Да, работата бе свършена толкова усърдно и прецизно, че не би могло да бъде друг. Продължи да си мисли за нея. Навярно беше умряла, преди още да е познала любовта, пропаднала в онази отвратителна кома, а после склещена в лапите на смъртта и завърнала се след това от небитието — получовек, полумъртвец, обречена вечно да броди без цел и без посока… Без никога да е обичала или да е обичана. А последното бе по-лошо и от това да станеш вампир…
Той продължи своя обход и се спря едва пред раздел Медицина. Набързо проследи с поглед заглавията на трактатите и пособията, посветени на хигиената, анатомията, физиологията, терапевтиката и на бактериологията. Измъкна оттам десетина прашасали тома и ги струпа на купчина върху една маса, надявайки се, че ще му се наложи да се разрови из тях.
Когато напусна залата, по навик погледна електрическия часовник, намиращ се над входната врата. Стрелките бяха спрели на четири и двайсет и пет. Невил машинално се запита кога бе станало, в кой точно ден от седмицата и дали се бе случило сутринта или вечерта. Какво ли е било времето в онзи зловещ ден? Ами часовникът — сам ли бе спрял или някой специално се бе погрижил за това?
Той сви рамене. Какво значение имаше? Спускайки се по стълбищната площадка обаче, притиснал в ръце камарата от книги, откри, че тази натрапчива мисъл за миналото започва сериозно да го безпокои. Ако искаше да отиде напред, трябваше да се излекува от слабостта си…
Не можа да отвори отвътре голямата входна врата на библиотеката — бяха я заключили твърде старателно. Наложи му се пак да прескача през прозореца, който бе счупил на идване.
Когато се качи в колата, забеляза, че я беше паркирал на непозволено за това място и на срещуположната страна на улицата, която пък бе еднопосочна. По стар навик хвърли крадешком бърз, поглед наоколо — да се увери, че наблизо не се навъртат ченгета…
Пет минути по-късно вече се надсмиваше над привичките, останали му от миналото. После се запита какво чак толкова смешно имаше в това…
Остави томчето на масата, след като основно изчете главата, посветена на лимфната система. Смътно си спомни, че май пак я беше прелиствал преди месеци, по времето на своя „делириумен период“, както обичаше да нарича дните, когато го спохождаха всякакви видения. Само че тогава не бе обърнал достатъчно внимание на прочетеното. Докато днес всичко добиваше нов смисъл.
„Тънките стени на капилярните съдове позволяват на кръвната плазма да проникне в интерстициума6 на тъканите, което в крайна сметка дава възможност на плазмата да нахлуе, буквално казано, в кръвоносната система посредством лимфните съдове, пренесена там като флуид, наречен лимфа. Лимфата преминава през лимфните възли, които я филтрират, задържайки така някои токсини, като по този начин ги възпрепятстват да проникнат обратно в кръвта…“
Добре-е-е…
Два фактора активират лимфната система:
1. Дишането
2. Физическото движение
Дишането, въздействайки върху диафрагмата, притиска корема, като по този начин изтласква кръвта и лимфата в противоположни посоки7. Физическите движения принуждават мускулите да притиснат лимфните съдове и така предизвикват свободната циркулация на лимфата. Клапната система пък не й позволява да се върне обратно.
6
Интерстициум (мед.) — междутъканно пространство (бел. прев.)
7
При този процес кръвта от лимфните съдове е изтласквана към тъканите, а лимфата от тъканите — към лимфните съдове (бел.прев.)