Аз съм легенда
- Автор: Матисън Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Аз съм легенда». Краткое содержание книги:
Окован във веригите на собственото си съществуване, Робърт Невил се е превърнал в жив мъртвец, но много по-богат душевно и изтънчен емоционално от редица други мъртъвци. В търсене на Корените на Злото този самотник дълбае неуморно миналото на човечеството, на собствените си кошмари, откъдето извира сатанинския ужас, сблъсъка с неведомите Сили на Мрака и със Смъртта. Но Смъртта не е ли всъщност алтернатива на живота, едно друго измерение на тленното, макар и под формата на легенда?
„Аз съм легенда“ — една прекрасна и мрачна история за съвременния вампиризъм, която ще ни накара да повярваме в невероятното и да останем очаровани от срещата ни в Зоната на Здрача…
Обсеби го една-единствена мисъл: че онова едва видимо нещо под лещите на обектива най-вероятно беше причинител на вампиризма. Пренесените от векове наред страховити предания и набожни суеверия щяха да секнат едва сега, в момента, в който той за първи път щеше да открие бацила… В известен смисъл учените правилно се бяха досетили — бактериалната теория се доказваше. Но на него, Робърт Невил, трийсет и шестгодишен, единственият оцелял от човешката раса, му бе съдено да проведе изследването докрай и да разкрие виновника: микроба, който се развиваше в кръвта на вампира…
После ненадейно го заля вълна на отчаяние. Така дълго търсеният отговор идваше прекалено късно… Опита да се пребори с обзелата го депресия и все по-угнетяващото чувство, че пак доникъде няма да я докара, но не успя. Мисълта беше настойчива. Каква щеше да е ползата му от това? Какво щеше да направи с разкритията си сега, как да ги приложи на практика и как да се опита да спаси онези, които все още бяха останали живи? Ако въобще имаше други такива!
Та той все още нищо не знаеше за бактериите!
„Тогава ще науча!“ — реши не без известно ожесточение.
И с още по-голямо настървение се захвана за работа.
В условия, неблагоприятни за тяхното съществуване, някои бацили имат способността да се преобразуват в спори, надарени с голяма съпротивителна сила спрямо физическите и химическите промени на заобикалящата ги среда. Когато по-късно условията станат отново благоприятни, ново развитие на същите спори на свой ред ги преобразува в бацили, подобни на онези, от които са произлезли…
Повтаряйки си като ученик прочетеното преди малко, Невил стоеше замислен пред умивалника, без да помръдне.
„Има нещо в цялата тази работа — не преставаше да го гложди. — Има нещо, което ми се изплъзва. Но какво?“
Започна да нахвърля новата си теория. Ако се предположи, че вампирът не намери свежа кръв, с която да се засити, бацилът вампирис щеше да се озове в „неблагоприятна среда“, както бе написал авторът на учебника, и в този случай, за да се защити, бацилът прибягва до спорулация10. След което, така да се каже, вампирът потъва в кома. Условията стават благоприятни и той отново се пробужда…
Дотук добре… Но как бацилът разбира, че неговият носител отново е в състояние да му доставя свежа кръв?…
Невил ядно стовари юмрука си върху умивалника. Не, в случая имаше нещо друго. Трябваше да има нещо друго!
Когато бактериите не намерят подходящата за тях среда, метаболизмът11 им е нарушен и те се израждат в бактериофаги12 — протеини, способни да се самовъзпроизвеждат. Тези бактериофаги унищожават бактериите… Можеше да си представи как бацилите, лишени от свежа кръв поради някакъв анормален метаболизъм, абсорбират вода и набъбват до пръсване, като в същото време се унищожават и всичките им клетки, което пък от своя страна води до ново спорообразуване.
Освен това можеше да се предположи, че вампирът не изпада в кома, а лишено от кръв, тялото му се отдава на разложение. Самият микроб обаче можеше да стигне до фазата на спорообразуване и тогава…
Пясъчните бури!
Освободени по този начин, спорите можеха да бъдат лесно преносими и разпръснати така от вихрушките, да проникнат в други чужди тела през най-малките охлузвания и обелвания по кожата, предизвикани от миниатюрните песъчинки… Биха могли да се превърнат в бацили при подходящи условия на развитие, каквито не липсваха, а след това да се размножат. При извършването на такова размножаване, околните тъкани щяха да бъдат разложени, а кръвоносните съдове — атакувани от бацилите. Това двойно въздействие — унищожаването на тъканите и нашествието на бацилите, — щеше да позволи на последните да проникнат в кръвообращението. Така процесът щеше да е окончателен, кръгът щеше да се затвори… без да е необходимо да си представяме вампири с кръвясали очи, наведени над гърлата на русокоси девици, или черни прилепи, пляскащи с криле по капаците на прозорците!
Ето, това като че ли бе всичко — логично и просто, без да се прибягва до помощта на свръхестественото!
Вампирите действително съществуваха. Просто никой до този момент не беше успял да проникне в истинската им същност, да разкрие логиката на тяхното съществуване.
Изхождайки оттук, Невил си припомни някои от големите пандемии в миналото. Онази например, която бе предизвикала падането на Атина, но която едва ли можеше да се сравни с бича от 1975 година. Навремето историците бяха говорили за нашествие на бубонната чума, ала Невил се запита дали и в онзи случай не бяха замесени вампири…
10
Спорулация /мед./ — спорообразуване /бел.прев./
11
Метаболизъм /мед./ — процес на обмяна на веществата /бел.прев./
12
Бактериофаг /мед./ — бактерий, който изяжда други бактерии /бел.прев./