Морето на чудовищата
- Автор: Риърдън Рик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Морето на чудовищата». Краткое содержание книги:
Ще се справят ли, или този път коварството на Кронос ще надделее?
Предполагах, че ще трябва да се спотаим някъде, нали все пак бяхме гратисчии, но след като огледах коридорите и надникнах през перилата към затворените заведения на голямата палуба, започнах да си давам сметка, че нямаше от кого да се крием. Да, беше посред нощ, но все пак прекосихме почти половината кораб по дължина, без да срещнем никого. Минахме покрай четирийсет-петдесет каюти, но от тях не се чу никакъв звук.
— Това е някакъв кораб-призрак — измърморих.
— Да си ходим! — извика Тайсън, който изплашено си играеше с презрамката на раницата си. — Лоша миризма.
Анабет се намръщи.
— Нищо не усещам.
— Циклопите са като сатирите — обадих се аз. — Надушват чудовищата. Нали, Тайсън?
Той кимна страхливо. Сега, когато бяхме далеч от лагера, мъглата отново бе скрила лицето му. Човек трябваше да се вгледа много внимателно, за да забележи, че е с едно око.
— Добре — кимна Анабет, — какво точно надушваш?
— Нещо лошо — отвърна Тайсън.
— Браво — измърмори тя. — Всичко е ясно.
Излязохме на нивото на басейна. Край него имаше редици празни шезлонги и бар, затворен с решетка. Водата в басейна искреше зловещо и се полюшваше насам-натам от движението на кораба.
Над нас имаше още няколко нива със стена за катерене, игрище за голф и въртящ се ресторант, но не се виждаше жива душа.
И въпреки това… Усещах нещо. Някаква опасност. Имах чувството, че ако не бях толкова уморен и ако не бях изразходвал всичкия си адреналин в тази дълга нощ, щях да успея да се сетя какво не беше наред.
— Трябва да се скрием някъде и да поспим — рекох.
— Добре ще е да дремнем малко — съгласи се сънено Анабет.
Обиколихме още няколко пусти коридора и стигнахме до една празна двойна каюта на девето ниво. Вратата беше отворена, което ми се стори странно. На масата имаше кошница с шоколадови десерти, на нощното шкафче — изстудена бутилка с ябълково вино, а на възглавниците — ментови дъвки и картички с написано на ръка пожелание: „Приятно прекарване!“.
Едва сега отворихме раниците си за първи път и установихме, че Хермес наистина се беше погрижил за всичко — допълнителни дрехи, тоалетни принадлежности, суха храна, пари и кожена кесия със златни драхми. Беше сложил дори и инструментите и чарковете на Тайсън, и шапката-невидимка на Анабет, което страшно ги зарадва.
— Лягам си в съседната каюта — рече Анабет. — Не яжте и не пийте нищо!
— Мислиш, че може да има някаква магия?
Тя се намръщи.
— Не знам. Нещо не е както трябва. Просто… внимавайте.
Заключихме вратите.
Тайсън се стовари на койката. Поигра си няколко минути с нещото, което майстореше — все още упорито отказваше да ми го покаже, и започна да се прозява. Уви чарковете си в намасления парцал и заспа.
Лежах на койката и се взирах през илюминатора. В един момент ми се стори, че чух шепот в коридора. Знаех, че е невъзможно. Бяхме обиколили кораба и не бяхме видели никого. Но гласовете ми пречеха да заспя. Напомняха ми за пътуването ми до Подземното царство — така звучаха духовете на мъртвите там.
В крайна сметка умората надделя. Заспах и сънувах най-страшния кошмар в живота си.
Намирах се в пещера и стоях на ръба на огромна яма. Мястото ми беше познато. Това беше входът към Тартар. Познат ми беше и студеният смях, който ехтеше от мрака.
— И това ако не е малкото ни геройче! — Гласът стържеше като острие на нож, заточван в камък. — Поело към следващата си славна победа.
Исках да му изкрещя да млъкне. Да извадя Въртоп и да го пронижа. Но не можех да помръдна. А дори и да съберях сили да вдигна ръка, какво щях да му направя — Кронос беше отдавна победен, накълцан на парчета и хвърлен във вечна тъма.
— Да, нека не те бавя — продължи титанът. — Върви. И може би този път, когато се провалиш, най-сетне ще се запиташ дали си струва да слугуваш на боговете. Как само показва обичта си баща ти напоследък, а?
Смехът му изпълни пещерата и изведнъж обстановката се промени.
Озовах се в друга пещера — тази в бърлогата на циклопа, където беше затворен Гроувър.
Сатирът седеше на стана в мръсната си сватбена рокля и устремено раздърпваше нишките на недовършеното платно.
— Скъпа! — извика чудовището от другата страна на закрилия входа голям камък.
Гроувър подскочи и започна отново да тъче.
Помещението се разтърси от преместването на канарата. На прага се извиси огромен циклоп, в сравнение с него Тайсън изглеждаше като недоносче. Нащърбените му зъби бяха пожълтели, а в загрубелите му длани спокойно можех да се изпъна в цял ръст. Беше облечен в избеляла лилава тениска с надпис „Световно овчарско изложение 2001“. Беше висок най-малко пет метра, но най-ужасно беше огромното му мътно око, забулено от перде. Най-вероятно беше почти напълно сляп.