Заплаха
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заплаха». Краткое содержание книги:
Двама изследователи се натъкват на зловеща находка във вечните ледове на Аляска;
В Чикаго д-р Джак Степълтън изпраща семейството си на аерогарата… за да не го види никога повече;
В Ню Йорк, в един от най-модерните медицински центрове, внезапно избухват серия смъртоносни епидемии с необясним произход. Спешните мерки не дават резултат.
Над милиони надвисва смъртна ЗАПЛАХА…
— Извинете — обади се Джак, неспособен да се сдържа повече. — Според мен сега най-важна е превенцията, а корпоративните интереси трябва да минат на заден план. Това означава пълни изследвания на всички, които са имали контакт с жертвата. Източникът на заразата трябва да бъде открит на всяка цена. Мисля, че сте изправени пред една загадка и докато не я разкриете, медиите ще имат богат материал за публикации, независимо от опитите ви да наложите затъмнение.
— Защо имам чувството, че никой не е искал мнението ви? — намръщено го изгледа Кели.
— А аз пък имам чувството, че ви трябват указания — не му остана длъжен Джак. — Просто, за да получите реална представа за нещата…
Кели почервеня и смаяно поклати глава. Успя да се овладее с цената на доста усилия, след което промърмори:
— Хубаво… Нека чуем вашите идеи по въпроса със загадката. Явно ролята на магьосник ви харесва…
— Плъхове — рече Джак. — Сигурен съм, че тук наоколо е пълно с плъхове… — С нетърпение беше чакал да поискат мнението му, тъй като сутринта предположението му за плъховете вече беше направило силно впечатление на Калвин.
— В „Манхатън Дженерал“ няма плъхове! — отсече с категоричен тон Кели. — И ако чуя, че споменавате това пред медиите, незабавно ще поискам главата ви!
— Плъховете са главен носител на чумния бацил — рече Джак. — Убеден съм, че трябва да се търси именно в тази посока.
Кели се извърна към Клинт Ейбълард и рязко попита:
— Мислите ли, че плъховете действително имат нещо общо с този случай?
— Още не съм започнал своите проучвания — предпазливо отвърна онзи. — Не бих искал да правя никакви предположения, но все пак ще кажа, че едва ли става въпрос за плъхове. Намираме се на седмия етаж, все пак…
— Бих ви предложил да заложите капани, при това веднага — подхвърли Джак. — Започнете със сградите, които се намират в близост до болницата. Първото нещо, в което трябва да бъдем сигурни, е дали има чума сред тукашната популация гризачи.
— Бих желал да сменим темата — тръсна глава Кели. — Искам да чуя какво ще правим с хората, които са били в пряк контакт с починалия…
— Това влиза в задълженията на моя отдел — обади се доктор Цимърман. — Ето какво предлагам…
Джак забеляза, че Клинт Ейбълард му прави знак да излезе от стаята на дежурните сестри и мълчаливо го последва.
— Тук епидемиологът съм аз! — гневно просъска дребното човече.
— Не оспорвам това — кимна Джак, изненадан от злобата в гласа му.
— Значи би трябвало да си давате сметка, че съм специалист в изследването на заразните болести! — продължаваше да кипи онзи. — Докато вие сте само един патолог, който…
— Поправка! — прекъсна го Джак. — Аз също съм специалист в изследването на заразните болести, но в техния патологически аспект. Всеки лекар би трябвало да знае това!
— Пет пари не давам как се наричате там, в оная къща! — просъска Клинт.
— Но аз давам! — хладно го изгледа Джак.
— Проблемът е там, че вашата подготовка ви позволява да вършите изследванията си върху мъртвите, а не върху живите, а това означава, че нямате никакво право да търсите първопричините за заразните болести!
— Отново грешите — възрази Джак. — Ние изследваме мъртвите, за да предпазим живите. Основната ни цел е да предотвратяваме смъртта…
— Не зная как да ви го обясня по-ясно — въздъхна с досада Клинт. — Идвате тук и заявявате, че един пациент на болницата е починал от чума. Ние сме благодарни за диагнозата, но не правим никакви опити да се бъркаме във вашата работа. Аз съм този, който трябва да открие как се е заразил въпросният пациент!
— Опитвам се да помогна, нищо повече — рече Джак.
— Моите благодарности, но ако имам нужда от помощта ви, ще я поискам! — отсече Клинт, обърна се и тръгна към стая 707.
Джак остана да гледа след него до момента, в който зад гърба му се усети някакво раздвижване. Кели беше напуснал стаята на дежурните сестри и моментално попадна в полезрението на хората, с които беше разговарял преди импровизираното съвещание. Джак остана впечатлен от бързината, с която изкуствената усмивка отново се появи на лицето му, а също и от лекотата, с която избягваше да дава конкретни отговори на поставените му въпроси. Само няколко секунди по-късно администраторът вече крачеше към асансьорите и сигурното убежище на просторния си кабинет.
На прага на дежурната стая се появиха Цимърман и Уейнрайт, потънали в разговор. След тях вървеше Кати Макбейн. Беше сама и Джак побърза да се приближи към нея.