Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
— Искате Зин-карла, за да може този повелител на меча, когото принесохте в жертва на Кралицата на Паяците, да поправи грешките на най-малкия ви син?
— Уместно е — отвърна Малис. Очакваше, че йололата ще приеме решението й, и сега бе усетила нейното одобрение. Закнафейн беше възпитал своя си беше насърчил светотатственото му поведение и това бе довело до падението на Дризт. Лот — кралицата на хаоса — обичаше ирониите и това неимоверно щеше да й хареса. Повелителят на меча щеше да послужи като оръжие за унищожението на Дризт.
— Зин-карла изисква големи жертви — заяви йоклалата и погледна към паякообразната маса, където лежеше Ризен. Патронът не осъзнаваше нищо от случващото се около него. Прислужницата сякаш се намръщи при вида на жалкото жертвоприношение, после погледна към Малис и прочете мислите й.
— Продължавай — подкани я йоклолата с любопитство.
Матроната вдигна ръце и запя нова молитва във възхвала на Лот. После направи жест към Шинеш, която се приближи към Бриса и извади обредната кама — най-ценното притежание на дома До’Урден. Върховната жрица потрепери, когато „новата“ й сестра пристъпи към нея, стиснала в ръцете си скъпоценния предмет, чиято дръжка наподобяваше тяло на паяк с осем крака — остриета, стърчащи от него. От векове Бриса изпълняваше тази роля — тя забиваше обредните остриета в сърцата на даровете за Кралицата на Паяците.
Когато мина покрай най-голямата дъщеря на До’Урден, Ши’неин усети яростта й и се ухили самодоволно. После се присъедини към Малис и застанала пред Ризен издигна обредната кама над обреченото му сърце.
Малис сграбчи ръцете й, за да я спре.
— Този път ще го сторя аз — за ужас на Шинеин заяви матроната. Новата дъщеря извърна поглед през рамо и видя Бриса, която на свой ред я изгледа победоносно.
Матроната изчака края на обредната молитва. Всички в залата запазиха пълна тишина, когато Малис запя следващата песен:
— Таккен брес дуис брес — започна тя, стиснала с двете си ръце дръжката на смъртоносния инструмент.
Миг по-късно ритуалният напев на матроната бе към своя край. Жрицата издигна камата и всички в параклиса се напрегнаха — очакваха екстаза от свиреното и безмилостно жертвоприношение в името на кралицата на Паяците.
Обредната кама се спусна надолу, но Малис рязко я извърна встрани и я заби право в гърдите на Ши’неин, на най-омразната си съперница — матрона СиНафей Хюнет.
— Не! — задъха се СиНафей, но вече беше късно. Осемте остриета пронизаха сърцето й. Жрицата се опита да проговори, да направи заклинание, с което се спаси или да прокълне матрона Малис, но само връвта заклокочи в гърлото й. Поела последната си глътка въздух, СиНафей Хюнет се просна върху Риен.
Когато Малис извади камата от тялото й, и заедно с това изтръгна сърцето й, в параклиса проехтяха викове на ужас и удоволствие.
Над врявата се носеха крясъците на Бриса: — Хитро Находчиво! — Дори и тя не бе отгатнала плановете на матрона Малис. Върховната жрица отново беше най-голямата дъщеря в дома на До’Урден, отново заемаше така жадувания от нея пост.
— Хитро — отекнаха мислите на йоклолата в съзнанието на Малис. — Уверявам те, че това ни достави удоволствие!
Зад ужасяващата сцена съживеният труп се свлече на пода. Матрона До’Урден погледна към прислужницата на Лот и разбра какво се е случило.
— Сложете Закнафейн на масата! Побързайте! — извика Малис на по-малките си дъщери. Те се втурнаха напред, грубо избутаха телата на Ризен и СиНафей от масата и положиха на мястото им трупа на Закнафейн.
Бриса също се завтече натам и внимателно започна да нарежда бурканчета с мехлеми, приготвени специално за този миг. Малис се славеше като най-изкусната създателка на мазила в Мензоберанзан и сега уменията й щяха да бъдат подложени на изпитание.
Матроната погледна към йоклолата и извика:
— Зин-карла?
— Все още не се ползваш с благоразположението на Лот! — достигнаха до нея мислите на прислужницата. Малис сграбчи главата си в ръце — имаше чувство то, че ще експлодира от техния натиск. Малко по-малко болката започна да утихва и йоклолата продължи: — Но днес все пак успя да доставиш удоволствие на Кралицата на Паяците, Малис До’Урден. Съгласни сме, че плановете ти да погубиш греховния си син са хитри уместни. Даряваме те със Зин-карла, но знай — това е последния ти шанс, матрона До’Урден! И в най-ужасните си кошмари не можеш да си представиш какво те чака, ако се провалиш!