Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Най-малката дъщеря на До’Урден се приближи към подиума и завърза Ризен на масата за жертвоприношения. Ши’неин пресрещна летящия ковчег и посочи мястото му — отстрани, срещу Бриса.
— Призовете йоклолата! — извика Малис и Дайнин веднага даде правилния тон на събралите се мрачни елфи. Пламъците лумнаха още по-силно и високо. Матроната и останалите върховни жрици, подтикваха тълпата с викове, притежаващи магическа сила — това бяха ключовите думи от призива. Изведнъж отнякъде задуха силен вятър и завъртя леката мъгла в безумен див танц.
Пламъците от осемте казана изригнаха високо над Малис, съединиха се в огнено кълбо и над кръглата платформа избухна страховита експлозия. Казаните едновременно избълваха пламъците си за последен път, после загоряха ниско. Огнените езици запълзяха един към друг и образуваха горяща топка, която се превърна в огромен огнен стълб.
Публиката ахна от удивление, но продължи напева си. Пламтящата колона преливаше във всички цветове на спектъра, после започна малко по-малко да се охлажда, докато накрая от пламъците не остана и следа. На мястото им се появи особено създание — малко по-високо от мрачен елф, с много пипала и подобно на полуразтопена свещ с удължени и увиснали черти на лицето. Всички от събралата се тълпа разпознаха съществото. Повечето от тях го виждаха за първи път, но бяха срещали образа му в свещените книги. В този момент те разбраха колко важна е тази церемония. Мрачните елфи в никакъв случай не биха пренебрегнали присъствието на една йоклола — лична прислужница на Лот.
— Приветствам ви, прислужнице — изрече високо Малис. — Вашето присъствие е чест за Даермон Н’а’шезбаернон.
Йоклолата дълго оглежда събралите се елфи, учудена, че домът До’Урден е избрал тази церемония, за да направи своя призив. Все пак, матрона Малис не се ползваше с благоразположението на Лот.
Само върховните жрици доловиха въпроса, зададен чрез телепатия:
— Как смеете да ме викате?
— Повикахме те, за да поправим грешките си! — извика Малис и позволи на всички присъстващи мрачни елфи да разберат какво става в този напрегнат момент. — За да си възвърнем благоволението на твоята господарка, благоволението, което е единствения смисъл на живота ни! — Матроната погледна към Дайнин и първият син поде молитва — най-възвишената песен във възхвала на Кралицата на Паяците.
Йоклолата насочи мислите си само към Малис:
— Матрона Малис, демонстрацията ви ми харесва, но сама знаете, че тази сбирщина няма да ви помогне!
— Това е само началото — отвърна матроната по телепатичен път, сигурна, че прислужницата долавя всяка нейна мисъл и спокойна, защото вярваше, че желанието й да си възвърне благоволението на Лот е съвсем искрено. — Най-малкият ми син извърши грях и разгневи Кралицата на Паяците. Той трябва да плати за делата си.
Изключените от телепатичния разговор върховни жрици се включиха в песента, възхваляваща Лот.
— Дризт До’Урден е жив — припомни на Малис йоклолата. — И отдавна не е под опеката ви.
— Това скоро ще се промени — обеща матроната.
— Какво желаете от мен?
— Зин-карла! — силно извика Малис.
Йоклолата се залюля назад, изненадана от дръзката молба. Малис запази самообладание. Вярваше, че планът й няма да се провали. Върховните жрици наоколо затаиха дъх и напълно съзнаваха, че в този момент се решава съдбата им.
— Най-висшият ни дар — долетяха мислите на йоклолата. — Предоставяме го много рядко, дори и на матрони, ползващи се с благоразположението на Лот. А ти, която не си откупила греховете си, нима искаш Зин-карла от мен?
— Молбата ми е правилна и съвсем на място — отвърна Малис. После, за да получи подкрепата на семейството си, извика на висок глас: — Нека най-малкият ми син осъзнае безумието на собствените си постъпки и усети силата на враговете, които си е създал. Нека се сблъска със страховитото могъщество на Лот, за да падне на колене и да моли за опрощение на греховете си! — След гръмкото си изказване, матроната предаде следващите си мисли по телепатичен път. — Само тогава неживият ще прободе с меча си сърцето му!
Йоклолата обърна очи и потъна в себе си — търсеше напътствия от собственото си измерение. За Малис и притихналите й подчинени минутите на очакване бяха дълги и мъчителни — сякаш бе изминала дяла вечност. Най-накрая матроната долови мислите на създанието.
— Къде е трупът?
Малис даде знак на Мая и Виерна. Двете дъщери изтичаха до ковчега и повдигнаха каменния капак. В този момент Дайнин осъзна, че ковчегът вече принадлежи на някой и определено не е за Ризен. От него изпълзя съживен мъртвец, който се заклатушка към Малис и застана до нея. Трупът беше стар и голяма част от чертите му се бяха разложили, но първият син и останалите в големия параклис разпознаха тялото на секундата. Това беше Закнафейн — легендарният повелител на меча.