Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
— Ще се наемете ли да…? — предпазливо кимна Теяйо.
Стария Ритъм се разсмя:
— О, имам някакво влияние във вашето командване. Те са ми задължени за известна услуга. Ще помислиш ли върху предложението ми?
Майорът мълча цяла минута. От година вече живееше в столицата. Молбите му за назначение се посрещаха само с бюрократични спънки и дори напоследък с намеци, че се тълкували като проява на незачитане.
— Готов съм да приема веднага, ако ми разрешите — отвърна той с хладна почтителност.
Гостът вдигна очи към него. Усмивката му изчезна и Стария Ритъм дълго и замислено го изгледа.
— Благодаря — каза. — Командването ще те освободи до няколко дни.
И тъй, Теяйо отново сложи униформата, премести се обратно в градските казарми и прекара други седем години в услуга на пришълците. Според дипломатическото споразумение посолството беше собственост не на Уерел, а на Екумените — това бе част от планетата, която не им принадлежеше. Охраната, предоставена от Вое Дайо, осигуряваше безопасността, но служеше и за показност: едно забележимо присъствие в златистобели одежди. Виждаше се също, че е доста добре въоръжена, понеже от време на време недоволството срещу нея прерастваше в насилие.
Отначало райга Теяйо бе назначен за командир на малък отряд. Твърде скоро го прехвърлиха на нова длъжност — да придружава висши представители в града и при пътуванията им. Изпълняваше ролята на бодигард в непарадна униформа. Чужденците предпочитаха да не използват свои хора и оръжия, а да изискват и се осланят на офицери от Вое Дайо. Често към него се обръщаха да бъде гид и преводач, понякога придружител. Той не обичаше, когато посетители от разни части на космоса се правеха на много дружески настроени и откровени и го разпитваха за него самия, канеха го да пийнат по чашка. Отказваше подобни покани, прикрил съвършено своята неприязън с учтивост. Вършеше си работата, държейки се на дистанция. Разбираше, че тъкмо затова посолството го цени толкова високо. Тяхното доверие му носеше чувство на хладно удовлетворение.
Собственото му правителство така и не пожела да им дава информация, макар че райга научаваше неща, които със сигурност щяха да представляват интерес. Разузнаването не набираше своите агенти от вайотските среди. Теяйо знаеше кои са куките тук; някои измежду тях се опитваха да измъкнат сведения от него, но той изобщо нямаше намерение да служи като шпионин на шпионите.
Стария Ритъм (за когото подозираше, че е главен резидент7 на посолството) го покани веднъж на гости след зимната му отпуска. Хейнецът бе свикнал да не влага в отношенията си с майора никакви емоции, ала не успя да прикрие нотка на известна сърдечност:
— Здравей, Теяйо! Как е семейството ти? Чудесно… Имам една особено сложна задача за теб. Свързана е с кралство Гатай. Нали беше из тия земи с Кемайхан преди три години? Сега ни молят за Пратеник. Твърдят, че желаели да се присъединят към Екумен. Разбира се, старият монарх е просто пионка в ръцете на вашето правителство, но там стават и любопитни неща. Развихрила се е религиозна сепаратистка вълна, а също и патриотично движение, което си е поставило за цел да изгони чужденците от страната, включително и наша милост. Е, щом кралят и Съветът са поискали звезден посланик, не ни остава нищо друго, освен да им изпратим новопристигнал. Госпожица Соли може да ти създава проблеми, докато усвои правилата на играта. Изглежда ми някак прекалено упорита. Притежава великолепни качества, обаче е млада, много млада. Тук е едва от две седмици. Реших ти да й бъдеш телохранител, защото ще се нуждае от твоя опит. Прояви търпение към нея, райга. Струва ми се, че ще ти стане симпатична.
Ала тя не му стана симпатична. За седем години Теяйо привикна с очите на гостите, с миризмите им, с цвета на кожата, с маниерите им. Защитен от безупречната си вежливост и стоицизъм, той успяваше да понесе или да не обръща внимание на тяхното често пъти странно, смущаващо, дори шокиращо поведение, на онези познания, които противоречаха на неговите. Обслужваше и охраняваше чужденците, но не допускаше никакво сближаване. Поверените му лица се научаваха да разчитат на майора без фамилиарности; жените схващаха по-бързо от господата това резервирано държане. Офицерът бе установил почти приятелски отношения с една възрастна наблюдателка от Земята, която придружи на няколко дълги изследователски пътешествия.
— Човек се чувства толкоз непринудено с теб, райга, като с котка — каза му тя веднъж и той оцени комплимента й. Пратеничката в Гатай обаче бе нещо съвсем различно.
7
В случая — таен ръководител на разузнавателна служба. — Б.пр.