Четири пътя към прошката
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Четири пътя към прошката». Краткое содержание книги:
— Да, госпожице — кимна Теяйо и си излезе. Главата му направо бучеше от гняв. Чак сега му дойде наум, че според новия гид Сан Убатат е възпрепятстван поради религиозен дълг, а не заради болест. Обаче не се върна. Каква полза?
— Остани още час-два, Сайем — нареди той на стража пред вратата.
После закрачи надолу по булеварда, опитвайки се да избяга колкото се може по-далеч от нея, от меките й кафяви бедра, розовите пети и от тъпия й, нагъл, развратен глас, който му даваше разпореждания. Отпусна се на озарената от слънцето прохлада, взря се в претъпканите улици с развети знамена за празника, в бляскавите, величествени планини. Скоро се заслуша в пазарната шумотевица, за да отклони мислите си от случая и да се поразсее; но вървеше и гледаше собствената си сянка, която падаше като нож върху камъните пред него, съзнавайки пълното безсмислие на своя живот.
— Вайотът изглеждаше наистина разтревожен — каза Батикам с тих кадифен баритон. Тя се разсмя, в същото време бодна с вилицата парче от плодовата консерва и както капеше, му го пъхна в устата.
— Вече мога да закусвам, Реуе — подвикна Соли и се настани срещу артиста на масата. — Направо съм прегладняла! Онзи пак беше изпаднал в редовния си фалически пристъп. Напоследък не му се е случило да ме спаси от нищо, а нали затова е поставен в края на краищата. Тъй че сам си съчинява разни истории. Как искам да ми се махне от главата. Толкова съм доволна, че го няма горкичкия Убатат да ми се мотае в нозете като вреден паразит. Ех, сега да се отърва и от майора по някакъв фантастичен начин!
— Той е човек на честта — подчерта макилът и в тона му липсваше всякаква следа от ирония.
— Та как може собственикът на роби да притежава и чест?
Батикам я изгледа с продълговатите си очи от обсидиан. Тя не умееше да прониква в очите на уерелианците, колкото и красиви да бяха те, целите тъмни изпод клепачите.
— Мъжете с обществено положение вечно изтъкват тази тяхна скъпоценна придобивка — продължи Пратеничката. — И честта на „своите“ жени, разбира се…
— Това е огромна привилегия — каза актьорът. — Завиждам на хората, които я имат.
— О, по дяволите такова фалшиво достойнство! То е все едно да пикаеш, та да си оградиш територията. На Теяйо би могъл да му завиждаш само, че е свободен. От друга класа.
Батикам се усмихна.
— Ти си уникат сред моите познати. На никого не принадлежиш и никого не притежаваш. Ето я истинската свобода, най-голямото благо. Не зная дали и сама го съзнаваш.
— Разбира се, че да — кимна Соли. Той пак се захвана със закуската, но в интонацията му се бяха прокраднали нотки, които тя не бе долавяла никога преди. Развълнувана и леко тревожна, добави подир малко: — Ти скоро ще си заминеш оттук.
— Прочете ми мислите. След десет дни нашата трупа поема на турне из Четирийсетте държави.
— О, приятелю, толкова много ще ми липсваш! Ти си единственият мъж… единственият човек тук, с когото мога да си поговоря… да оставим настрана секса…
— Че нима някога сме го оставяли?
— Не често — отвърна му през смях, ала гласът й потрепера. Макилът протегна ръка към нея; Соли приближи и седна в скута му, а халатът й се разтвори.
— Какви прелестни топли гърдички има това момиче — шепнеше той, като ги галеше и целуваше, — какъв нежен корем… — Реуе влезе с отрупан поднос и тихо го положи. — Изяж си сандвичите, мила Пратеничке — каза Батикам.
Тя се отскубна от прегръдката му, за да заеме отново стола си усмихната.
— Ти си свободна и затуй си позволяваш да бъдеш искрена — подхвърли той, докато внимателно обелваше сочно златисто пини. — Ето защо не съди толкова сурово онези, които не могат да бъдат. — Отряза колелце от плода и й го пъхна в устата през масата. — Да те познавам, беше за мен глътка свобода. Ефирен полъх, сянка, но все пак свобода…
— Само след няколко години, Батикам, и ти ще бъдеш наистина свободен. Цялата тая идиотска система на роби и господари ще се разпадне напълно, щом Уерел стане членка на Екумен.
— Ако стане.
— Нима се съмняваш?
Актьорът сви неопределено рамене.
— Аз съм от Яйоуе — вметна той.
Тя го изгледа объркана.